Наум Охридски

български книжовник
(пренасочване от Свети Наум)
Свети Наум пренасочва насам. За манастира вижте Свети Наум (манастир).

Свети Наум Охридски или Преславски е средновековен български богослов, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.

Наум Охридски
български книжовник
„Свети Наум Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Климент Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „Света Богородица Перивлепта“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm
Роден
около 830 г.
Починал
23 декември 910 г. (80 г.)
Религияправославие
Канонизация
Почитан вПравославна църква
Католическа църква
Главно светилищеСвети Наум
Празник23 декември/5 януари
Наум Охридски в Общомедия

Биография

редактиране

Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към Кирил и Методий.[1][2] Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 година е ръкоположен в Рим.

През 886 година Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд. Отделно от тях в България намира убежище и Константин Преславски, ученик на Методий.

 
Манастир „Св. Наум“ на Охридското езеро

Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 година, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.

Българската православна църква отбелязва два пъти в годината паметта на Свети Наум – на 23-ти декември, който е денят на неговото успение, както и на 20-ти юни. Летният празник е въведен през XVIII век, като в документ на Охридския архиепископ Йоасаф се посочват част от причините: „заради по-голяма благодат и слава на същия храм и на светлата звезда на църквата, и поради много други обстоятелства… Едно, защото сега е зима и всички, поради мъчнотиите от времето, си зимуват и никога не се наслаждават от светлия събор на светията; друго, което е и най-главното, че празникът се случи до Бъдни вечер от Рождението на Спасителя ни…“[3]

Творчество

редактиране

Канон на св. ап. Андрей[4]

Една църква и два параклиса в България са посветени на Наум Охридски Чудотворец. Енорийският храм се намира в квартал „Дружба“ в София, като храмът е осветен през 2003 година[5]. Параклис в чест на Свети Наум се намира в едноименната специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия в столицата[6]. През 2021 година е осветен параклис „Св. Наум Охридски“ в село Неделево, община Съединение[7].

На свети Наум е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).

Вижте също

редактиране
  1. Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.
  2. Второ житие на Наум Охридски циг в: поредица Стара българска литература т. 4: Житиеписни творби, издателство "Български писател" София 1986, стр. 82,
  3. Софийска света митрополия. Архиерейска празнична вечерня в чест на св. Наум Охридски // Сайт на БПЦ-БП. 2019-06-19. Посетен на 2023-12-13.
  4. https://kultura.bg/web/самото-дело-на-епископ-константин-пре/
  5. Софийска света митрополия. Храмът „Св. Наум Охридски” тържествено чества своя храмов празник // Сайт на БПЦ-БП. 2015-12-23. Посетен на 2023-12-13.
  6. Богослужения в параклиса „Св. Наум” на психиатричната болница в София // Двери.БГ. 2008-12-18. Посетен на 2023-12-13.
  7. Пловдивска света митрополия. Освещаване на параклис "Св. Наум Охридски" в село Неделево // Сайт на БПЦ-БП. 2021-09-11. Посетен на 2023-12-13.