Уикипедия

Свети Николай Дзодзов

„Свети Николай Дзодзов“ (на гръцки: Αγίου Νικολάου του Τζώτζα) е средновековна православна църква в махалата в град Костур (Кастория), Южна Македония, Гърция. Храмът е част от Костурската епархия и в него са запазени ценни стенописи от XIV век.[1][2][3]

„Свети Николай Дзодзов“
Αγίου Νικολάου του Τζώτζα
Общ изглед от юг
Общ изглед от юг
Карта
Местоположение в Костур, дем Костур
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоКостур
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияКостурска
Архиерейско наместничествоКостурско
Тип на сградатаеднокорабна базилика
ИзгражданеXIV век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Николай Дзодзов“ в Общомедия

Местоположение редактиране

Църквата е разположена на улица „Христопулос“ в северната традиционна костурска махала Позери (Апозари). Името си носи от близостта с Дзодзовата къща. [4] Традиционно принадлежи към енория „Свети Лука“.[3]

История редактиране

На северната фасада на храма е лошо запазен надпис от Палеологовата епоха - молба към Света Марина и всички светии да пазят храма от всякакви опасности, нещастия и вреди.[4] Според Йоргос Голомбияс надписът гласи:

„ ΤΗC ΚΑΛΗΠΑΡΘΕΝΟΥ ΜΑΡΙΝΗC ΚΑΙ ΠΑΝΤΩΝ ΤΩΝ ΑΓΙΩΝ ΦΡΟΥΡΙCΟΝ ΚΑΙ CΚΕΠΑCΟΝ ΕΡΓΟΝ ΤΕ Κ. ΚΤΗΡΙΟΝ ΤΟΥ ΑΠΟ ΠΑΝΤΟC ΚΙΝΔΥΝΟΥ ΤΕ ΚΑΙ CΥΜΦΟΡΑC ΚΑΙ ΑΠΟ ΠΑΝΤΟC ΚΑΚΟΥ. ΑΜΗΝ.[3] “

Църквата е построена и изписана със стенописи между 1360 и 1380 година, като датировката е по стила на стенописите.[4][5][2]

В 1924 година[6] и отново в 1991 година храмът е обявен за защитен паметник.[1]

Архитектура редактиране

 
Източната фасада. Запазеният стенопис Дейсис маркира размерите на първоначалния храм

Църквата е построена във втората половина на XIV век като малка еднокорабна базилика с дървен двускатен покрив с керемиди и полукръгла апсида на изток.[7] В края на XVII - средата на XVIII век храмът е разширен на юг и запад, където е добавен нартекс свързан с наоса с прозорец.[8][2][7] Размерите на Палеологовия храм се разбират по сцената Дейсис на източната стена.[9] На север има отворен трем.[3]

Първоначалният храм е имал вход от север, като вратата по-късно, може би при разширяването на храма, е превърната в прозорец. Вероятно е имало втора врата на западната стена. Иконостасът е дърворезбован и е от XIV век. Олтарът има две апсиди - централната със зидан олтар в нея,[9] и втора протезис, вградена в източна стена и недостигаща до нивото на пода. От оригиналните прозорци на храма е запазен само осветителния отвор в централната апсида. Входът е през засводена врата на северната стена на нартекса, а осветлението става през пет прозореца, изградени при разширението. Изграждането на по-нисък таван в модерната епоха води до закриване на част от стенописите на източната стена.[10]

Долните части на зидарията са от ломен камък, а средните и горните са от кирпичи с дървени греди. Апсидата също е от ломен камък. Употреба на кирпич в Костурско се наблюдава в селските църкви и в „Свети Георги Музевишки“, „Свети Андрей Елеуски“, „Свети Николай Драготски“ и „Свети Николай Евпраксиин“ в града. Южната стена и стените на нартекса от по-късната фаза са изцяло от ломен камък с кал за спойка и дървени греди.[10]

Стенописи редактиране

 
Света Богородица Ширшая небес в апсидата
 
Свети Стефан в протезиса
 
„Поклонение на жертвата“ в апсидата
 
Свети Николай Нови и Дейсис на северната стена

Иконографската програма на църквата следва установената иконография. Сцените се разгръщат в рамки, дори и при светците в цял ръст. Дейсис е повторен трикратното, с което се търси подчертаване на ходатайството на Света Богородица и Свети Йоан[11] Кръстител за спасение на човечеството.[12]

Най-много стенописи са запазени във вътрешността на източната и северната стена на наоса. Малки части са оцелели и на източната и северната фасада на църквата. Иконографската програма е в три зони - долната са изображения на светци в цял ръст, в средната допоясни изображения на светци, а в горната са сцени от Христовия цикъл. Олтарът е изписан предимно със сцени от литургичния цикъл. На източната стена в апсидата в долната зона е „Поклонението на жертвата“ с йерарси, в средната зона е „Причастяването на Апостолите“ с двойно централно изображение на Христос от двете страни на олтара. В конхата на апсидата е Света Богородица Ширшая небес с Христос, обградена от светци,[13] с надпис „Τιμιωτέρα των Χερουβείμ“ (По-почетна от херувимите).[14] Сцената имах сходни иконографски характеристики със сцената „Света Богородица Неръкотворна“ в „Свети Алипий“ в Костур (последна четвърт на XIV век) и показва голямото артистично умение и добрите богословски познания на зографа.[5]

На остатъка от източната стена в първата зона са запазени в конхата на протезиса Свети първомъченик Стефан, а на северната стена на апсидата Симеон Стълпник. Във втората зона са Образът неръкотворен (Убрус) и[14] Образът върху керамичната плочка, съответно вдясно и вляво от апсидата. В следващата зона от двете страни на апсидата са изобразени Архангел Гавриил и Света Богородица от сцената „Благовещение“ - стандартно за еднокорабните църкви.[15]

На източния фронтон е запазена сложното в иконографско отношение изображение на Светата Троица, фланкирана от Дейсис.[15] Изображението на Светата Троица, комбинирано с Царски Дейсис, е най-впечатляващото произведение на анонимния зограф[12] и отново показва доброто му богословско познание.[16] В сцената гълъбът е разположен в дясната ръка на Хростос По-стар от дните, за да се подчертае православното становище, че Светият дух произлиза само от Отца. Така сцената е иновативна на фона на други примери от XIII век в Костурско като „Света Богородица Кубелидики“ (1260-1280), в която няма догматично послание и „Свети Георги“ в Галища (60-те години на XIII век), в която православната гледна точка е предадена с други средства.[12] Затова вероятно иконописецът в „Свети Николай Дзодзов“ е бил повлиян от втората омилия на Свети Григорий Палама „За произхода на Светия дух“, в която се казва, че Светият дух произхожда „ἒκ τῆς θείας φύσεως ἀλλά καθ’ὑπόστασιν μόνην την πατρικήν“.[17]

В долната зона на северната стена в олтара е „Видение на Свети Петър Александрийски“, тема кореспондираща с „Поклонение на жертвата“. В долната зона на източната част на северната стена на наоса до иконостаса е изобразен Дейсис,[15] за да е срещу изображението на патронния светец. Изобразяването на Свети Николай до Света Богородица може би показва връзка между македонската и тесалийската иконографска схема. В долната зона на северната стена са запазени изображения на Свети Стефан Нови, Свети Онуфрий и неидентифициран светец в цял ръст.[18]

На северния вход е „Причастието на Мария Египтянка от Свети Зосим“ - сцена типично фланкираща входа на католикони.[18] Това заедно с голямото присъствие на монаси и отшелници и отсъствие на военни светци с изключение на Николай Нови в иконографията на храма говори, че църквата е била построена като католикон на малък манастир.[5]

В средната зона на северната стена има светци в медальони.[18] На източния край на северната стена са запазени Светите Безсребреници Козма и Дамян, лечителя Ермолай, Пантелеймон.[19] На северната стена в олтара са медальоните на Свети Климент Охридски,[19][20] Свети Игнатий и Свети Елевтерий. В горната зона на източната част на стената е „Възкресение“ и малка част от сцената „Мироносци“, както и „Слизане в Ада“.[19]

На източната стена на олтара е изобразен двуглав орел, подобно на „Света Богородица Елеуса“ край Нивици (XV век). На фронтона на източната фасада е Дейсис, а в долните части на северната фасада е частично запазен рисуван апотропеен надпис.[11]

Стенописите са качествено дело на местно зографско ателие. Те имат унифициран художествен стил, в който доминират строгостта, прецизността на рисунката и контраста на светлината и сянката. Пропорциите на тялото на фигурите са правилни, с тесни рамене и сравнително малки глави, докато характеристиките им са симетрични. Лицата са моделирани с маслинено зелени заготовки, кафяви сенки, охра за осветляване на определени аспекти и няколко розови докосвания на бузите и челото, а очертанията са деликатни и подчертават индивидуалните характеристики.[5] Косата на по-младите индивиди е изпъстрена с кафяви къдрици, докато косата на старите фигури е пепеляво сива до кафеникава. В цветовата скала преобладават зелено, кафяво, червено, златисто жълто, тъмно синьо и пепеляво. Подобен естетически стил в моделирането на лицата и изобразяването на телата на фигурите, сгъването на дрехите и цветовата скала се среща в Костурско в „Свети Георги на хълма“ (1368 - 1385 година), „Свети Николай Кирицки“ (1370 - 1385 година) и „Свети Архангели Митрополитски“ (обновяването в 1359 - 1360 година), външните стенописи на „Свети Георги“ в Галища (1365 - 1385 година), „Свети Алипий Икономски“ (последната четвърт на XIV век). Откриват се и артистични и стилистични връзки със „Свети Димитър“ в Бобощица (последната четвърт на XIV век) и с южния параклис, северната галерия (около 1365 година) и параклиса „Свети Григорий Богослов“ (1364 - 1365 година) в „Света Богородица Перивлепта“ в Охрид.[21]

  •  
    Архангел Гавриил от Благовещение
  •  
    Причастие на Апостолите
  •  
    Света Троица
  •  
    Видение на Петър Александрийски и светци в медальони
  •  
    Част от Мироносци и Слизане в Ада

Бележки редактиране

  1. ↑ а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/13305/239/28-5-1991 - ΦΕΚ 866/Β/23-10-1991 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 8 януари 2015. (на гръцки)[неработеща препратка]
  2. ↑ а б в Άγιος Νικόλαος Τζώτζα // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2016-12-27. Посетен на 27 декември 2016 г. (на гръцки)
  3. ↑ а б в г Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 62. (на гръцки)
  4. ↑ а б в Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 9. (на английски)
  5. ↑ а б в г Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 26. (на английски)
  6. ↑ ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018. (на гръцки)
  7. ↑ а б Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 11. (на английски)
  8. ↑ Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 10. (на английски)
  9. ↑ а б Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 12. (на английски)
  10. ↑ а б Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 13. (на английски)
  11. ↑ а б Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 23. (на английски)
  12. ↑ а б в Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 24. (на английски)
  13. ↑ Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 14. (на английски)
  14. ↑ а б Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 15. (на английски)
  15. ↑ а б в Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 19. (на английски)
  16. ↑ Ο βυζαντινός Ιερός Ναός Αγίου Νικολάου του Τζώτζα // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας, 24 октомври 2015. Архивиран от оригинала на 2016-12-25. Посетен на 24 декември 2016. (на гръцки)
  17. ↑ Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 25. (на английски)
  18. ↑ а б в Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 21. (на английски)
  19. ↑ а б в Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 22. (на английски)
  20. ↑ Trifonova, Alexandra. Οι απεικονίσεις του αγίου Κλήμεντα Αχρίδος στη μνημειακή ζωγραφική // Πρακτικά Διεθνούς Επιστημονικής ημερίδας Άγιος Κλήμης Αχρίδος: συνεχιστής του έργου των αγίων Κυρίλλου και Μεθοδίου εικ. 1-17. Βέροια, 2014. σ. 134. (на гръцки)
  21. ↑ Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 27. (на английски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Свети_Николай_Дзодзов&oldid=12019347“.