Свети Николай Евпраксиин
„Свети Николай Евпраксиин“ (на гръцки: Άγιος Νικόλαος Μοναχής Ευπραξίας, Агиос Николаос Монахис Евпраксияс) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1][2][3]
| „Свети Николай“ Άγιος Νικόλαος Μοναχής Ευπραξίας | |
 Църквата от запад | |
 Местоположение в Костур | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Костур |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Костурско |
| Изграждане | 1485/1486 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Николай“ в Общомедия | |
Местоположение
редактиранеХрамът е разположен в центъра на Костурския полуостров, на ъгъла на улиците „Вориос Ипирос“ и „Тесалия“.[2] Традиционно храмът принадлежи към старата енория „Свети Безсребреници Гимназиални“.[3]
История
редактиране
Храмът има ктиторски надпис над западния вход, който е единствен исторически източник за нея. Според надписа църквата е възстановена в 1485/1486 от монахинята Евпраксия.[1]
| „ | ΑΝΕΚΕΝΗCΤΗ ΚΑΙ ΑΝΙCΤΟΡΗΘΗ Ο ΘΕΙΟC ΚΑΙ ΠΑΝCΕΠΤΟC ΝΑΟC ΟΥΤΟC ΤΟΥ ΕΝ ΑΓΟΙC ΠΑΤΡΟC ΗΜΩΝ ΑΡΧΙΕΡΑΡΧΟΥ ΚΑΙ ΘΑΥΜΑΤΟΥΡΓΟΥ ΝΙΚΟΛΑΟΥ ΔΙΑ CΥΝΔΡΟΜΗC ΚΟΠΟΥ ΚΑΙ ΕΞΟΔΟΥ ΤΗC ΤΙΜΙΑC α ΜΟΝΑΧΗC ΕΥΠΡΑΞΙΑC ΕΤΟΥC ζηδ ΙΝΔ. ιδ.[3] | “ |
В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[4]
Архитектура
редактиранеХрамът е малка еднокорабна църква с вход от запад.[1][2][3] На източната стена има малка апсида и протезисна ниша.[2] Входът на храма е бил на южната стена на наоса.[2] По-късно е добавен издължен нартекс от южната и западната страна, като старият вход на църквата, под ктиторския надпис, е преустроен в прозорец,[1][2][3] входът е преместен от запад,[3] а западната стена на първоначалната църква е разрушена. Съдейки по скосяването в горната част на стенописните рамки на източната стена, постройката не е била засводена.[2]
Стенописи
редактиране
Запазените в църквата стенописи – на северната, източната и западната стена, с много добро качество и не са често срещани като иконография. Стенописите са от края на XV век.[1]
Стенописната програма е традиционната за малките еднокорабни църкви от периода. В апсидата е Богородица с Младенеца и Поклонение на жертвата със Свети Йоан Златоуст и Свети Василий Велики. На източната стена е Възнесение Христово и Убрус, както и композицията Благовещение от двете страни на апсидата. В протезиса е изписан Свети Стефан. В наоса в горната зона са Великите празници – Рождество Христово, Сретение и Възкресение Лазарево на южната стена, и Влизане в Йерусалим, Разпятие Христово и Слизане в ада на северната стена. В долната зона са светците Григорий Богослов, Кирил Александрийски, Козма, Николай, Дамян на южната и Теодор Тирон, Димитър, Георги, Дейсис с Христос Цар на царете и Праведен Съдия и Богородица Царица, Видението на Петър Александрийски на северната стена.[2] Въведени са нови елементи от ежедневния живот и се усеща влияние от италианския реализъм при предаването на пространството и лицата.[1]
Програмата показва иконографски специфики, типични за Костурската художествена школа от XV - XVI век - изобразяването на Христос Цар на царете и Богородица Царица в Дейсиса, както и на светците войни в благородническо облекло, ветрилообразна облегалка на трона на Богородица от Благовещение, детайлно разработените второстепенни персонажи в Рождество Христово, представянето на свитък с литургичен текст и на ада като чудовище във Видението на Свети Петър Александрийски.[2]
В нартекса близо до входа са запазени стенописи от първата половина на XVII век.[3]
Идентификация на зографското ателие
редактиране
Църквата е част от произведенията на така наречения „главен майстор“ на водещото ателие на Костурската художествена школа през 80-те и 90-те години на XV век. Ателието работи изключително интензивно главно в продължение на около 4 години през 80-те години на века и става основа за развитието на различни зографски тайфи, работили в различни части на Балканския полуостров до към края на 30-те години на XVI век. Произведения на това ателие са стенописите в католикона на манастира „Преображение Господне“, Метеора (1483), част от живописта в католикона „Успение Богородично“ на манастира Трескавец (1483/1484) и в „Свети Никита“ при скопското село Чучер (1483/1484), както и фрагментите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Либаново (1485) и тези от разрушената църква „Свети Спиридон“ в Костур (края на XV век).[2]
- Стенописи от 1485/1486 г.
-
Светци войни -
Светци -
Богородица и Христос -
Богородица от Благовещението
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е Άγιος Νικόλαος Μοναχής Ευπραξίας // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2016-12-26. Посетен на 26 декември 2016.
- ↑ а б в г д е ж з и к Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Никола на монахинята Евпраксия“ // Пътища на балканските зографи. Посетен на 6 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 87. (на гръцки)
- ↑ ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018.