Свети Пантелеймон (Света)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.

„Свети Пантелеймон“ или „Свети Пантелей“ (на македонска литературна норма: „Свети Пантелејмон“) е възрожденска православна църква в демирхисарското село Света, Северна Македония. Църквата е част от Бучинската енория на Крушевско-Демирхисарската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2][3]

„Свети Пантелеймон“
„Свети Пантелејмон“
Стенопис на Светите братя Кирил и Методий
Карта
Местоположение в Демир Хисар
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоСвета
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияКрушевско-Демирхисарска
Изграждане1910 година
Статутдействащ храм
„Свети Пантелеймон“ в Общомедия

Църквата е гробищен храм, разположен непосредствено северно от селото. Строежът на храма започва в 1905 година и завършва в 1910 година, като е осветен в 1911 година. В архитектурно отношение е еднокорабна сграда с полукръгла апсида, трем на запад, полукръгъл свод, а на запад – таван. Зидарията е от ломен камък, като ъглите, отворите и венецът са од дялан. На запад над женската църква има по-късна камбанария, покрита с ламарина. Фасадите са фугирани, а апсидата е измазана. В 1924 година е поправен покривът, а отделни стенописи са надживописани.[2] Храмът е изписан в 1913 година от видния дебърски майстор Яков Радев.[4]

Бележки редактиране

  1. Света // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-22. Посетен на 22 август 2018.
  2. а б Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 68. (на македонска литературна норма)
  3. Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7. с. 26. Архив на оригинала от 2014-01-24 в Wayback Machine.
  4. Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 299.