Свети Спас (София)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Спас.

„Свети Спас“ или „Възнесение Господне“ е православен български средновековен храм, чиито останки днес са в центъра на София, до пл. „Св. Неделя“ в сутерена на „Булбанк“. През Възраждането и след Освобождението е разширен и заедно със Света Неделя са били най-големите църкви в града. Унищожен от англо-американските бомбардировки на София през 1944 г.

„Свети Спас“
Svspas1890.jpg
Общ изглед на църквата от 1888 г. Фото Димитър Карастоянов.
Местоположение в София
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Изграждане Георги Новаков Джонгар
Съвременно състояние разрушена (1944)
„Свети Спас“ в Общомедия
План на църквата „Свети Спас“ при крепостта Сердика/Средец
Църквата „Свети Спас“ и фрагмент от крепостта Сердика/Средец, останки под „Булбанк“

Храмът е строен през периода 11 – 13 век[1]. В началото на османското нашествие църквата вероятно е претърпяла сериозни щети и затова по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През 1564 г. Матей Граматик описва подробно църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) като очевидец на мъченическата гибел на Свети Николай Нови Софийски, тъй като тя е свързана с мъченика[2]. През 1578 г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си.

Храмът е бил с размери 13 х 8 м, еднокорабен, с малка крипта, засводен, с анти, преустроени по-късно в малък притвор, с ниши за протезис и дяконикон, с олтарна преграда (канцел), с петстенна отвън и седемстенна отвътре апсида, с две колони, фланкиращи в интериора на апсидата, сключени в „триумфална“ арка. По-късно те са изсечени и тук е поставен иконостас. Стените на наоса са разчленени с по 3 платки аркирани ниши. Основите са от големи обли камъни, споени с глина. Градежът нагоре е типично късносредновековен и представлява клетъчна зидария на хоросан от камък ограден с тухли. Стенописите са няколко слоя от 15 до 19 век. Най-ранните от тях са изключително ценна майсторска живопис със строги и одухотворени образи, запазени са значителни части и от изписването на храма в 16 век. Около църквата е открита богата археология – крепостната стена на Сердика с кръгла кула със стълба от 3 век, две инсули от същото време, достроявани през 5 век, антични улици с канализация и средновековен некропол.[3]

Храмът пази паметта на борбите на българите срещу турския поробител – той е свързан с последните земни часове на св. Никола Нови Софийски, а по-късно съратникът и ятак на Васил Левски Киро Геошев от село Ярджиловци, наричан Киро Кафеджи, тъй като държал дюкян в София, е обесен при порутения стар олтар на църквата на 15 ноември 1877 г. заедно с други 3 книжари от София – Никола Чолака, обесен на Куручешме, хаджи Стоян Книжар – на Капана и Георги Стоичков – в Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише за екзекутирания сред руините на старата църква книжар, че „едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката“.[4] Киро Геошев е погребан над стария олтар на храма.[5] След обесването там 3 вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.[6]

След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас“ с архитект Георги Джонгов. Иконостасът ѝ е дело на дебърски майстори от рода Филипови, начело с Филип Иванов Филипов от Осой, стенописите са от художниците Харалампи Тачев и дебърчанина Апостол Христов, а олтарът от Д. и Р. Мандеви. За колоните във вътрешността са специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната ѝ форма е типична за ХІХ век – базилика със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български генерал Сава Муткуров[7], Авксентий Пелагонийски,[8] родителите на Иван Денкоглу и др.

На 30 март 1944 година храмът е бомбардиран и полуразрушен при англо-американска бомбардировка над София. В оцелялата старинна половина продължава да се извършва богослужение до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка (днес Булбанк), в началото на 1980-те години, когато е унищожена и оцелялата част.

Bграденият средновековен храм е съхранен в сутерена на банката. Проектантът арх. Роменски му осигурява експониране и самостоятелен вход откъм улицата (днес бул. „Тодор Александров“), но днес достъпът до храма – паметник на културата и историята, е затворен.

ИзточнициРедактиране

  1. Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.
  2. Василев, Асен. За храма „Свети Спас“. // Черковно строителство в София до освобождението. 1940. Посетен на 21 февруари 2017.
  3. „Св. Спас“ в София, Cборник от конференцията на ОП „Стара София“ със СИМ (2008)
  4. www.yardjilovci.com www.yardjilovci.com
  5. Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря – стария,... При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас“ било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква. Симеон Мильов, „Костадин Йованчев Геошев (Божкови) – Кота“, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.
  6. При обесването на Киро Геошев... казали, че на това место ще се яви знак. И действително, когато се приближили се запалвала свещ 3 вечери и никой не смеел да се доближи. Костадин Йованчев Геошев (Божкови) – Кота, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.
  7. Гробът на Сава Муткуров
  8. Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.

Външни препраткиРедактиране