Адриан и Наталия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Адриан.
Свети Адриан (известен още като Адриян) или Адриан Никомидийски (починал 4 март 306 г.) е бил висш императорски гвардеец на римския император Галерий Максимий. След като приема християнство с жена си Наталия, Адриан бил убит в Никомедия.
Свети Адриан и Наталия Никомидийски | |
св. Адриан и св. Наталия | |
мъченик | |
---|---|
Починал | 4 март 306 |
Почитан в | Римокатолическа църква, Източноправославна църква |
Празник | 26 август (Юлиански календар) |
Мъченичество
редактиранеАдриан и Наталия живеели в Никомедия по време на император Максимиан в началото на четвърти век. [1] На 28 годишна възраст Адриан става глава на преторията.
Казва се, че докато председателствал изтезанията на група християни, той ги попитал каква награда очакваха да получат от Бога. А те отговорили: „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9). Той бил толкова изумен от смелостта им, че публично приема християнството. Адриан пристъпил напред и казал на писарите, които записвали имената на мъчениците: „Запишете и моето име сред тези светци, понеже и аз съм християнин и заедно с тях ще умра за Христа!“[2]
Наталия докрай била при мъжа си, ободрявала го чрез вярата в Бог и в блажения задгробен живот. Скоро след смъртта си Адриан се явил на Наталия и възвестил за нейната близка смърт. Наталия безболезнено и тихо се поминала при гроба на своя мъж.
Празничен ден и покровителство
редактиранеВ Източната православна църква Свети Адриан споделя празник със съпругата си на 26 август (преработен юлиански календар и / или григориански календар) или на 8 септември (по стария юлиански календар). В Римската католическа църква той се почита сам, без жена си, на 8 септември. [3]
Свети Адриан е бил главен военен светец на Северна Европа в продължение на много векове, втори след Свети Георги и е много почитан във Фландрия, Германия и северна Франция. Обикновено той е представен въоръжен, с наковалня в ръцете или краката му.
Източници
редактиране- ↑ „Св. Наталия, мъченик“, Антиохийска православна архиепископия
- ↑ www.pravoslavieto.com
- ↑ Martyrologium Romanum. Libreria Editrice Vaticana, 2001. ISBN 88-209-7210-7