Светла Иванова

българска певица

Светла Иванова е българска поп певица и писателка. Става много известна, когато записва песента на ФСБ „Обичам те дотук“ – най-пусканата песен по радиостанциите в България през лятото на 2004 г. През периода 2004/2005 г. е сред най-излъчваните български изпълнители в националния радиоефир, задържайки се чрез три различни песни в топ 10 за 52 седмици.

Светла Иванова
българска певица
Родена
Учила вСофийски университет
Музикална кариера
Стилпоп музика
Инструментивокал
Гласмецосопран
Активностот 2001 г.
ЛейбълПайнер
Уебсайтsvetlaivanova.com

Биография редактиране

Образование редактиране

Светла Иванова е родена на 23 октомври 1977 г. в Казанлък. През 2001 г. получава диплома за „висше педагогическо образование“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2003 г. се захваща с „Поп и джаз пеене“. Бакалавърската степен от СУ обаче не я задоволява и продължава образованието си. Става магистър в същата специалност на Нов български университет.

Музикална кариера редактиране

Светла Иванова е едно от популярните имена в съвременната българска поп и хаус музика, доказвала се и на международната сцена посредством телевизионните канали MTV и VIVA. Може да се каже, че певицата е едно от откритията на Deep Zone Project. Съвместно с музикантите от групата е дебютната ѝ песен „Всичко е любов“, който се появява през 2002 г. и се задържа дълго на призови места в класациите. Този първи денс-хаус експеримент се оказва сравнително успешен, влизайки в челната десетка на българските музикални медии, включително и второ място в седмичната класация на телевизия ММ през април 2003 г. Няколко месеца по-късно се появява и следващият ѝ проект, комбинация от денс и хаус с латино елементи. Смята се, че точно тази песен проправя път на Светла за бъдещата ѝ музикална кариера – сингълът се радва на голяма популярност, достигайки трета позиция в „Българският топ 100“, а в края на годината телевизионното предаване „МелоТВмания“ я номинира за „най-успешен дебютант“. През есента на 2003 г. е заснет следващият видеоклип на певицата, който се нарича „Нас двамата“. Сред бляскавата обстановка на скъпи коктейли и димящи пури младата певица припява съвместно с най-популярните певци на хип-хоп Румънеца и Енчев.

Следващата 2004 г. се оказва една от най-успешните в кариерата на певицата. „Обичам те дотук“, добре познатата от близкото минало песен на ФСБ, с новия аранжимент на Hypnotic Rage достига върховете на класациите[1]. Няколко месеца по-късно малко не достига на следващата песен „Mr DJ“ да затвърди името на Светла Иванова като откритието на българската музика с второ поредно пласиране на върха на „Българският топ 100“. Въпреки това песента пробива същинския път на певицата към българската хаус-сцена, а дори и на международно ниво – с излъчванията на ремикса на сръбските диджеи „Fullbite Session“ по MTV и VIVA. Общо четири от песните ѝ са намерили място в международната програма на MTV[2].

Следва не чак толкова успешна година – 2005. Въпреки сравнително слабите резултати на четири последователни парчета, „C'est La Vie“ се оказва един от най-големите хитове на 2006 г., номиниран многократно за наградите на БГ Радио и ТВ Планета. Песента държи личния рекорд на Светла за най-много седмици на върха на „Нашите 20“, класацията за най-излъчвани песни по БГ радио – 5, а френският ѝ вариант попада в Световната музикална класация на MTV и VIVA PLUS. Видеоклипът с режисьор Васил Стефанов печели две награди за най-добър клип (БГ Радио и ТВ Планета).

През януари излиза и дебютният ѝ албум „C'est la Vie“, който [3] остава ненаграден сред наградените за българска музика музика албуми на БГ Радио, макар да е център на внимание сред медиите и албумът с най-много видео-сингли. През есента излиза поредният хит на певицата – „Някъде там“, първият от предстоящия ѝ албум. Това е и най-големият проект в кариерата ѝ, останал емблематичен заради появата на специално плюшено мече, подарък за певицата от български екип, работещ на лондонското летище[4]. Песента бързо става номер едно и се превръща в любима на слушателите на БГ радио. Не по-малко любим е и следващият проект – „Сладка отрова“ – испаноезичнен коктейл от поп и латино. Поредният дует на певицата, този път с Орлин Павлов, лесно се превръща в един от най-големите хитове, не само на лятото, но и на цялата 2008 година.

Филмови изяви редактиране

Светла Иванова би могла да се нарече „едно от младите лица на българското кино“ след изявите си в продуцирания от БНТ сериал „Приключенията на един Арлекин“. По покана на режисьора Иван Ничев тя влиза в ролята на фолк-певицата Евелина, изявяваща се на сцената на клуб „Венера“[5]. За ръката ѝ се борят купища мъжки погледи, които всяка вечер пристигат за да я видят, а в същото време представящият се за неин чичо (в ролята – Тодор Колев) прави всичко възможно за да я изтъргува за възможно най-угодна цена. Тук е и мястото за дует между двамата – Тодор Колев и Светла Иванова – с песента „Je T'aime“. „От една страна ми беше лесно, защото все пак играех певица, от друга – трудно, защото трябваше да бъда жестока и безкомпромисна в поведението си, което не е моя присъща черта[6], казва тя за усещането на снимачната площадка.

Йога редактиране

Светла Иванова се смята за една от големите любителки на йогата и екстремните спортове в българския шоубизнес.[7]. През 2008 г. е поканена да председателства журито на Първия национален турнир по йога „За купата на Веселин Лучански“ от световния шампион по йога от първенството в Уругвай през 1999 г. Даниел Петров[8]. А през 2009 г. заради приноса ѝ в популяризирането на йога и личните ѝ постижения е избрана за почетен патрон на същия турнир. Запитана за общото между йогата и музиката, тя обяснява, че „общото между музиката и йогата според мен е усещането за душевен комфорт. То е реално и всеки може да го почувства, защото резултата е положителен. Човек се чувства добре и е по-добър.“ Като допълнение добавя, че упражненията за правилно дишане са важни за гласа на всяка една певица, поради което я и практикува често.

Обществени инициативи редактиране

От началото на кариерата си Светла Иванова се включва в различни инициативи, сред които и кампанията на AVON срещу рака на гърдата – тя е сред изпълнителите на концерта в София. През февруари 2008 г. е част от друга инициатива – благотворителният търг на списание „Нощен свят“[9]. Самата Светла се включва в търга като ценителка на картини, изложила публично за първи път и свое платно.

Конфликти редактиране

Поддържайки имиджа на неконфликтна част от българския шоуелит, Светла Иванова рядко би могла да се намеси в шумни скандали. С началото на кариерата ѝ тя все по-често става жертва на „жълтата преса“. За най-сериозен се смята конфликтът ѝ с Йорданка Христова, малко след полуфиналите на Евровизия 2007, където песента „No!No!No!“ не попада сред избраните 12, които продължават напред. Тогава в интервю за в. „24 часа“ Христова заявява, че „Някои като Светла Иванова например не могат да пеят и го казвам без свян. Няма значение, че е направила няколко скъпоплатени клипа. И не е само тя...“ по повод „певческата немощ на изпълнителите в нощта на концерта“[10]. По-късно, в задочен отговор пред в. „Телеграф“, Светла Иванова коментира нападката с думите: „Аз съм напълно наясно със себе си и знам, че правя хубава музика, която, когато има подходящ случай, изпълнявам на живо и обирам овациите на публиката. За съжаление обаче някои хора, независимо от големия си опит, все още не са наясно дали са певици или музикални критици.“

Около месец по-късно, във връзка с развихрилите се скандали относно авторските права на композиторите и текстописците, в интервю за Експрес.БГ Митко Щерев открито обяснява, че „в момента у нас е пълно с такива звезди без покритие.[11] След „ярките“ за него примери Руши Видинлиев и Вики от група „Мастило“, той допълва и че „Ами Светла Иванова – най-канената по телевизията и най-снимана личност в списанията? Тя е трагична певица! Аз ви гарантирам, че след две-три години тя няма вече да пее.

Лили Иванова обаче подава ръка на певицата, като лично присъства на представянето на албума ѝ „C'est la vie“ в известния столичен клуб „PR“ за 2007 г.(вече несъществуващ) и ѝ поднася цветя.

Личен живот редактиране

На 11 ноември 2008 г. в София се ражда първият син на певицата – Виктор. На 29 януари 2012 г. ражда второто си дете – Стела.[12].

Дискография редактиране

  • C'est La Vie (2006)
  • Любов и кафе (2013)

Награди редактиране

Година Категория От За Спечелена награда/номинация
2006 Видеоклип на годината ТВ Планета „C'est La Vie“ награда
2007 Най-добър видеоклип на годината БГ Радио „C'est La Vie“ награда

Библиография редактиране

  • Забранено до 18. София: Сиела, 2008, 164 с.
  • Светът в краката й. София: Сиела, 2010, 226 с.
  • Вихра и водка. София: Сиела, 2012, 220 с.
  • Вълшебна книжка. София: Yogatime, 2018, 46 с.
  • Вълшебна книжка II. София: Yogatime, 2020, 30 с.
  • Вълшебна книжка III. София: Yogatime, 2020, 30 с.

Източници редактиране

  1. Изпълнители/Музика:Светла Иванова // Dir.BG. Архивиран от оригинала на 2006-11-30. Посетен на 2008.
  2. Песен на Светла Иванова в класация на MTV // Vesti.bg. Посетен на 22 декември 2007.
  3. Дебютен албум на Светла Иванова // БНР Радио България. Посетен на 2007.
  4. Светла Иванова презентира новия си клип „Някъде там...“, който е с участието на едни от най-добрите ни актьори – Мария Кавърджикова и Любеномир Бъчваров // Dir.BG. Архивиран от оригинала на 2008-06-07. Посетен на 2007.
  5. Тодор Колев продава Светла Иванова // Standartnews.COM. Архивиран от оригинала на 2016-03-06. Посетен на 23 август 2007.
  6. Светла Иванова става попфолк певица в нов филм // Lifestyle.BG. Посетен на 4 февруари 2000.
  7. Светла Иванова: Спортувам всяка свободна минута // Tialoto.BG. Посетен на 2004.[неработеща препратка]
  8. Светла Иванова – съдия на турнир по йога // Slava.BG. Посетен на 12 май 2008.
  9. Светла Иванова рисува картина за благотворителен търг // BGFactor.ORG. Посетен на 9 февруари 2008.[неработеща препратка]
  10. Елица и Стунджи – без конкуренция на „Евровизия 2007“ // Vesti.bg. Посетен на 25 февруари 2007.
  11. Митко Щерев: В България е пълно с талантливи певци // Vesti.bg. Посетен на 18 март 2007.
  12. Светла Иванова роди момиченце // Novinite.bg. 29 януари 2012. Посетен на 23 октомври 2015.

Външни препратки редактиране