Световен рали шампионат

(пренасочване от Световния рали шампионат)

Световният рали шампионат (World Rally Championship) е рали шампионат организиран от ФИА (международната автомобилна асоциация), който завършва с титла за пилот и отбор. Шампионатите при пилотите и конструкторите са самостоятелни шампионати, но на базата на една и съща точкова система. Шампионата се състои от отделни ралита, провеждани на различни повърхности – от макадам и асфалт до сняг и лед. Всяко рали е разделено на 15 – 25 специални етапа.

Световен рали шампионат
Себастиан Ожие с Фолксваген Поло на рали Финландия 2013 г.
Вид спортАвтомобилни спортове
Основан1973
Брой отбори4
Наст. победител Себастиан Ожие
Уебсайтwww.wrc.com
Настоящ сезон или издание на турнира Световен рали шампионат (2020)
Световен рали шампионат в Общомедия

Първият сезон на шампионата се провежда през 1973 година.

WRC (World Rally Car) е текущата спецификация на колите в шампионата. Колите са изградени върху серийни автомобили с 1,6-литров четирицилиндров двигател, но включват турбокомпресор, антилаг система, секвенциална скоростна кутия, четири задвиждащи колела и много други подобрения.

Шампиони редактиране

Сезон Шампионат за Пилоти Шампионат за Конструктори
Пилот Кола Конструктор Кола
2023   Кале Рованпера Тойота Газоо Рейсинг GR Yaris Ralli 1 WRC   Тойота Газоо Рейсинг Тойота Газоо Рейсинг GR Yaris Ralli 1 WRC 2022   Кале Рованпера Тойота Газоо Рейсинг GR Yaris Ralli 1 WRC   Тойота Газоо Рейсинг Тойота Газоо Рейсинг GR Yaris Ralli 1 WRC 2021   Себастиан Ожие Тойота Газоо Рейсинг Yaris WRC   Тойота Газоо Рейсинг Тойота Газоо Рейсинг Yaris WRC 2020   Себастиан Ожие Хюндай Шел Рейсинг i20 WRC   Хюндай Шел Рейсинг Хюндай Шел Рейсинг i20 WRC 2019   Отт Танак Хюндай Шел Рейсинг i20 купе WRC   Хюндай Шел Рейсинг Хюндай Шел Рейсинг i20 WRC 2018   Себастиан Ожие Тойота Газоо Рейсинг Yaris WRC   Тойота Газоо Рейсинг Тойота Газоо Рейсинг Yaris WRC
2017   Себастиан Ожие Форд Fiesta WRC   Форд Форд Fiesta WRC
2016   Себастиан Ожие Фолксваген Polo R WRC   Фолксваген Фолксваген Polo R WRC
2015   Себастиан Ожие Фолксваген Polo R WRC   Фолксваген Фолксваген Polo R WRC
2014   Себастиан Ожие Фолксваген Polo R WRC   Фолксваген Фолксваген Polo R WRC
2013   Себастиан Ожие Фолксваген Polo R WRC   Фолксваген Фолксваген Polo R WRC
2012   Себастиен Льоб Ситроен DS3 WRC   Ситроен Ситроен DS3 WRC
2011   Себастиен Льоб Ситроен DS3 WRC   Ситроен Ситроен DS3 WRC
2010   Себастиен Льоб Ситроен C4 WRC   Ситроен Ситроен C4 WRC
2009   Себастиен Льоб Ситроен C4 WRC   Ситроен Ситроен C4 WRC
2008   Себастиен Льоб Ситроен C4 WRC   Ситроен Ситроен C4 WRC
2007   Себастиен Льоб Ситроен C4 WRC   Форд Форд Focus RS WRC
2006   Себастиен Льоб Ситроен Xsara WRC   Форд Форд Focus RS WRC
2005   Себастиен Льоб Ситроен Xsara WRC   Ситроен Ситроен Xsara WRC
2004   Себастиен Льоб Ситроен Xsara WRC   Ситроен Ситроен Xsara WRC
2003   Петер Солберг Субару Impreza WRC   Ситроен Ситроен Xsara WRC
2002   Маркус Грьонхолм Пежо 206 WRC   Пежо Пежо 206 WRC
2001   Ричард Бърнс Субару Impreza WRC   Пежо Пежо 206 WRC
2000   Маркус Грьонхолм Пежо 206 WRC   Пежо Пежо 206 WRC
1999   Томи Макинен Мицубиши Lancer Evolution   Тойота Тойота Corolla WRC
1998   Томи Макинен Мицубиши Lancer Evolution   Мицубиши Мицубиши Lancer Evolution
1997   Томи Макинен Мицубиши Lancer Evolution   Субару Субару Impreza WRC
1996   Томи Макинен Мицубиши Lancer Evolution   Субару Субару Impreza 555
1995   Колин Макрий Субару Impreza 555   Субару Субару Impreza 555
1994   Дидие Ориол Тойота Celica Turbo 4WD   Тойота Тойота Celica Turbo 4WD
1993   Юха Канкунен Тойота Celica Turbo 4WD   Тойота Тойота Celica Turbo 4WD
1992   Карлос Сайнц Тойота Celica Turbo 4WD   Ланчия Ланчия Delta HF Integrale
1991   Юха Канкунен Ланчия Delta Integrale 16V   Ланчия Ланчия Delta Integrale 16V
1990   Карлос Сайнц Тойота Celica GT-Four   Ланчия Ланчия Delta Integrale 16V
1989   Масимо Биазион Ланчия Delta Integrale   Ланчия Ланчия Delta Integrale
1988   Масимо Биазион Ланчия Delta Integrale   Ланчия Ланчия Delta Integrale
1987   Юха Канкунен Ланчия Delta HF 4WD   Ланчия Ланчия Delta HF 4WD
1986   Юха Канкунен Пежо 205 Turbo 16   Пежо Пежо 205 Turbo 16
1985   Тимо Салонен Пежо 205 Turbo 16   Пежо Пежо 205 Turbo 16
1984   Стиг Бломквист Ауди Quattro   Ауди Ауди Quattro
1983   Хану Микола Ауди Quattro   Ланчия Ланчия 037
1982   Валтер Рьорл Опел Ascona 400   Ауди Ауди Quattro
1981   Ари Ватанен Форд Escort RS1800   Талбот Талбот Sunbeam Lotus
1980   Валтер Рьорл Фиат 131 Abarth   Фиат Фиат 131 Abarth
1979   Бьорн Валдегорд Форд Escort RS1800   Форд Форд Escort RS1800
1978   Марку Ален Фиат 131 Abarth   Фиат Фиат 131 Abarth
1977   Сандро Мунари Ланчия Stratos HF   Фиат Фиат 131 Abarth
1976   Ланчия Ланчия Stratos HF
1975   Ланчия Ланчия Stratos HF
1974   Ланчия Ланчия Stratos HF
1973   Алпин-Рено Алпин-Рено A110

История редактиране

Ранна редактиране

Световният рали шампионат е създаден от съвкупност от известни международни ралита, девет от които са бивши членове на Международния шампионат за производители (IMC), което е активно между 1970 и 1972 одина. Световният рали шампионат, чиито първи сезон е през 1973 г., започва с 42-рото „Рали Монте Карло“ на 19 януари.

 
Ланча Стратос

Рено Алпин печели първата конструктурска титла с Alpine A110, след което Ланча печели три години подред използвайки Ланча Стратос, задвижвана от V-образен шест-цилиндров двигател на Ферари, която е и първата кола специално създадена за рали. До 1979 г. не се награждават пилоти в световния шампионат, въпреки че през италианецът Сандро Мунари и финландецът Марку Ален биват наградени с купата на ФИА за пилоти, съответно през 1977 и 1978 г. Шведът Бьорн Валдегорд става първия официален световен шампион, побеждавайки Хану Микола с една-единствена точка. Фиат, използвайки 131 Абарт, печели конструктурския шампионат през 1977, 1978 и 1980 г., Форд печели през 1979 г. с Ескорт RS1800 и Талбот през 1981 г. грабват титлата със Сънбийм Лотус. Валдегорд е последван от германеца Валтер Рьорл и финландеца Ари Ватанен като световни шампиони.

 
Ауди Quattro от Група Б

Група Б редактиране

През осемдесетте години автомобилите със задно предаване от Група 2 и Група 4 биват изместени от по-мощните коли с двойно предаване от Група Б. Автомобилната асоциация позволява употребата на автомобили с 4х4 още през 1979, но повечето производители смятат че е прекалено тежко и ненадеждно за употреба. Чак когато Ауди започват тестово да участват с новото си Quattro със система за двойно предаване и Хану Микола, другите производители започват техните проекти за такъв тип автомобили. Регулациите на Група Б са представени през 1982 г., като малкото ограничения означават възможност за почти неограничена мощност. Ауди печелят конструктурските титли през 1982 и 1984 г. и шофьорските през 1983 г. (Микола) и 1984 г. (Стиг Бломквист). Французойката Мишел Мутон, която участва в отбора на Ауди стига близо до успех през 1982 г., но губи от съперника си Рьорл, който участва в отбора на Опел. 1985-а изглежда в кърпа вързана на Ватанен и неговото Пежо 205 Т16, но тежък инцидент на Рали Аржентина му оставя възможността само да гледа отстрани, докато съотборникът му Тимо Салонен печели титлата. Италианецът Атилио Бетега катострофира още по-тежко със своята Ланча 037 и загива на място.

 
Ланча Делта С4
 
Пежо 205 Т16

1986-а започва с впечатляващо представяне на финладците Хенри Тойвонен и Марку Ален, с новата Ланча Делта С4, която използвайки едновременно турбокомпресор и механичен компресор може да ускори от 0 до 100 км/ч за 2,3 секунди на чакълена настилка. Шампионатът обаче претъпял драматичен обрат. По време на Рали Португалия трима зрители загиват и над 30 са ранени, след като Йоаким Сантос губи контрол над своя Форд РС200. По време на Тур де Корс фаворитът в шампионата Хенри Тойвонен и неговият навигатор Серхио Кресто загиват, след като автомобилът им пада в пропаст и избухва. Часове след катастрофата Жан-Мари Балест и международната автомобилна асоциация решават да забранят участието на автомобили хомологирани под Група Б в шапионата през 1987. Още несъгласия следват, след като ФИА анулира резултатите от Рали Сан Ремо, взимайки титлата от Марку Ален и давайки я на Юха Канкунен.

Външни препратки редактиране