Световното първенство по хокей на лед е турнир по хокей на лед, организиран от Международната федерация по хокей на лед, който се провежда от 1920 г. насам.
От 1930 г. се провежда ежегодно с малки изключения. Към 2011 г. турнирът е печелен най-често от Канада – 24 пъти (СССР и Русия имат общо 25 титли). [1]
Първите три турнира, през 1920, 1924 и 1928 година, се провеждат като част от Олимпийските игри. След 1930 г. турнирът се провежда ежегодно, с изключение на годините от 1940 до 1946 поради Втората световна война и в олимпийските години 1980, 1984 и 1988. До 1968 г. световното първенство се провежда като част от Олимпийските игри. [1]
Световното първенство през 2012 г. се провежда в две фази. В първата фаза 16-те участващи отбора са разделени на две групи по осем отбора, в които отборите играят всеки срещу всеки. За победа в редовното време се дават 3 точки, в продължението или след изпълнени на наказателни удари – 2 т., а за загуба след продължение или наказателни удари – 1 точка. Първите четири отбора от всяка група продължават във втората фаза. Там осемте оставащи отбори играят директни елиминации, състоящи се от четвъртфинали, полуфинали, мач за третото място и финал. Последният отбор от всяка от групите отпада в Дивизия IA. [2]
Световни шампиони [1]
| Година
|
Злато
|
Сребро
|
Бронз
|
Домакин(и)
|
| 1920 |
Канада |
САЩ |
Чехословакия |
Антверпен (олимпийски игри)
|
| 1924 |
Канада |
САЩ |
Великобритания |
Шамони (олимпийски игри)
|
| 1928 |
Канада |
Швеция |
Швейцария |
Санкт Мориц (олимпийски игри)
|
| 1930 |
Канада |
Германия |
Швейцария |
Шамони, Берлин, Виена
|
| 1931 |
Канада |
САЩ |
Австрия |
Криница
|
| 1932 |
Канада |
САЩ |
Германия |
Лейк Плесид (олимпийски игри)
|
| 1933 |
САЩ |
Канада |
Чехословакия |
Прага
|
| 1934 |
Канада |
САЩ |
Германия |
Милано
|
| 1935 |
Канада |
Швейцария |
Великобритания |
Давос
|
| 1936 |
Великобритания |
Канада |
САЩ |
Гармиш-Партенкирхен (олимпийски игри)
|
| 1937 |
Канада |
Великобритания |
Швейцария |
Лондон
|
| 1938 |
Канада |
Великобритания |
Чехословакия |
Прага
|
| 1939 |
Канада |
САЩ |
Швейцария |
Базел, Цюрих
|
| 1940 – 1946 Първенства не се провеждат поради Втората световна война
|
| 1947 |
Чехословакия |
Швеция |
Австрия |
Прага
|
| 1948 |
Канада |
Чехословакия |
Швейцария |
Санкт Мориц (олимпийски игри)
|
| 1949 |
Чехословакия |
Канада |
САЩ |
Стокхолм
|
| 1950 |
Канада |
САЩ |
Швейцария |
Лондон
|
| 1951 |
Канада |
Швеция |
Швейцария |
Париж
|
| 1952 |
Канада |
САЩ |
Швеция |
Осло (олимпийски игри)
|
| 1953 |
Швеция |
Германия |
Швейцария |
Цюрих, Базел
|
| 1954 |
СССР |
Канада |
Швеция |
Стокхолм
|
| 1955 |
Канада |
СССР |
Чехословакия |
Крефелд, Дортмунд, Кьолн
|
| 1956 |
СССР |
САЩ |
Канада |
Кортина д'Ампецо (олимпийски игри)
|
| 1957 |
Швеция |
СССР |
Чехословакия |
Москва
|
| 1958 |
Канада |
СССР |
Швеция |
Осло
|
| 1959 |
Канада |
СССР |
Чехословакия |
Прага, Братислава
|
| 1960 |
САЩ |
Канада |
СССР |
Скуо Вали (олимпийски игри)
|
| 1961 |
Канада |
Чехословакия |
СССР |
Женева, Лозана
|
| 1962 |
Швеция |
Канада |
САЩ |
Колорадо Спрингс, Денвър
|
| 1963 |
СССР |
Швеция |
Чехословакия |
Стокхолм
|
| 1964 |
СССР |
Швеция |
Чехословакия |
Инсбрук (олимпийски игри)
|
| 1965 |
СССР |
Чехословакия |
Швеция |
Тампере
|
| 1966 |
СССР |
Чехословакия |
Канада |
Любляна
|
| 1967 |
СССР |
Швеция |
Канада |
Виена
|
| 1968 |
СССР |
Чехословакия |
Канада |
Гренобъл (олимпийски игри)
|
| 1969 |
СССР |
Швеция |
Чехословакия |
Стокхолм
|
| 1970 |
СССР |
Швеция |
Чехословакия |
Стокхолм
|
| 1971 |
СССР |
Чехословакия |
Швеция |
Берн, Женева
|
| 1972 |
Чехословакия |
СССР |
Швеция |
Прага
|
| 1973 |
СССР |
Швеция |
Чехословакия |
Москва
|
| 1974 |
СССР |
Чехословакия |
Швеция |
Хелзинки
|
| 1975 |
СССР |
Чехословакия |
Швеция |
Мюнхен, Дюселдорф
|
| 1976 |
Чехословакия |
СССР |
Швеция |
Катовице
|
| 1977 |
Чехословакия |
Швеция |
СССР |
Виена
|
| 1978 |
СССР |
Чехословакия |
Канада |
Прага
|
| 1979 |
СССР |
Чехословакия |
Швеция |
Москва
|
| 1981 |
СССР |
Швеция |
Чехословакия |
Гьотеборг, Стокхолм
|
| 1982 |
СССР |
Чехословакия |
Канада |
Хелзинки, Тампере
|
| 1983 |
СССР |
Чехословакия |
Канада |
Дюселдорф, Дортмунд, Мюнхен
|
| 1985 |
Чехословакия |
Канада |
СССР |
Прага
|
| 1986 |
СССР |
Швеция |
Канада |
Москва
|
| 1987 |
Швеция |
СССР |
Чехословакия |
Виена
|
| 1989 |
СССР |
Канада |
Чехословакия |
Стокхолм, Сьодертеле
|
| 1990 |
СССР |
Швеция |
Чехословакия |
Берн, Фрайбург
|
| 1991 |
Швеция |
Канада |
СССР |
Турку, Хелзинки, Тампере
|
| 1992 |
Швеция |
Финландия |
Чехословакия |
Прага, Братислава
|
| 1993 |
Русия |
Швеция |
Чехия |
Дортмунд, Мюнхен
|
| 1994 |
Канада |
Финландия |
Швеция |
Болцано, Каназей, Милано
|
| 1995 |
Финландия |
Швеция |
Канада |
Стокхолм, Йевле
|
| 1996 |
Чехия |
Канада |
САЩ |
Виена
|
| 1997 |
Канада |
Швеция |
Чехия |
Хелзинки, Турку, Тампере
|
| 1998 |
Швеция |
Финландия |
Чехия |
Цюрих, Базел
|
| 1999 |
Чехия |
Финландия |
Швеция |
Осло, Лилехамер, Хамар
|
| 2000 |
Чехия |
Словакия |
Финландия |
Санкт Петербург
|
| 2001 |
Чехия |
Финландия |
Швеция |
Кьолн, Хановер, Нюрнберг
|
| 2002 |
Словакия |
Русия |
Швеция |
Гьотеборг, Карлстад, Йоншьопинг
|
| 2003 |
Канада |
Швеция |
Словакия |
Хелзинки, Турку, Тампере
|
| 2004 |
Канада |
Швеция |
САЩ |
Прага, Острава
|
| 2005 |
Чехия |
Канада |
Русия |
Виена, Инсбрук
|
| 2006 |
Швеция |
Чехия |
Финландия |
Рига
|
| 2007 |
Канада |
Финландия |
Русия |
Москва, Митишчи
|
| 2008 |
Русия |
Канада |
Финландия |
Квебек Сити, Халифакс
|
| 2009 |
Русия |
Канада |
Швеция |
Берн, Цюрих-Клотен
|
| 2010 |
Чехия |
Русия |
Швеция |
Кьолн, Манхайм, Гелзенкирхен
|
| 2011 |
Финландия |
Швеция |
Чехия |
Братислава, Кошице
|
| 2012 |
Русия |
Словакия |
Чехия |
Стокхолм, Хелзинки
|
| 2013 |
Швеция |
Швейцария |
САЩ |
Стокхолм, Хелзинки
|
| 2014 |
Русия |
Финландия |
Швеция |
Минск
|
| 2015 |
Канада |
Русия |
САЩ |
|
| 2016 |
Канада |
Финландия |
Русия |
|
| 2017 |
Швеция |
Канада |
Русия |
|
| 2018 |
Швеция |
Швейцария |
САЩ |
Копенхаген
|
| 2019 |
Финландия |
Канада |
Русия |
|
| 2021 |
Канада |
Финландия |
САЩ |
|
| 2022 |
Финландия |
Канада |
Чехия |
|
| 2023 |
|
|
|
|
| 2024 |
|
|
|
|
