Светослав Пеев
Светослав (Славчо) Панайотов Пеев е български театрален, телевизионен и филмов актьор, режисьор и художник.
Светослав Пеев | |
български актьор и режисьор | |
Други имена | Славчо Пеев |
---|---|
Роден | Светослав Панайотов Пеев |
Починал | 27 февруари 2024 г. |
Активност | 1964 – 2024 |
Деца | Петър Пеев Йоана Дионисиев |
Уебсайт |
Биография
редактиранеРоден на 4 април 1939 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1964 г.
Пеев работи в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин, в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1967 –), където е директор до 1989, и в Дарик радио.
Директор на Българската академия за култура в Рим, и на Централния студентски дом на културата (1992 –).
Актьорската кариера на Пеев включва изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма.[1] Измежду филмите с негово участие са „Конникът“ (1964), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „С деца на море“ (1972), „Мисия Лондон“ (2010) и много други.
Режисьорската му кариера е свързана с театъра и започва през 2006 г. Тогава Пеев поставя „Римска баня“ от Станислав Стратиев в Сатиричния театър.[2] Други режисирани постановки от него са „Две сватби и едно прелюбодеяние“ от Рей Куни и „Таблата“ от Димитрис Кехаидис.
През лятото на 2018 г. Топлофикация осъждат и запорират заплатата на Пеев като директор на театъра в Дупница. В интервю за 24 часа той заявява, че това е несправедливо, тъй като „задълженията ми бяха 3900 лв., след което разбирам, че от Топлофикация са признали, че 2000 лв. не им ги дължа. И сега заради 1900 лв. ми спират заплатата.“[3] През октомври 2018 г. Пеев претърпява сърдечен удар и бива настанен в болница в Дупница.[4] На 18 октомври става ясно, че състоянието му е стабилно. Той споделя в интервю, че причината за хоспитализирането му не е сърдечен удар, а преумора.[5] Почива на 27 февруари 2024 г. сутринта на 84 години.[6]
Футбол
редактиранеПеев е един от най-известните привърженици на софийския Локомотив, като рядко пропуска мач на любимия клуб.[7] За известен период от време през 90-те години е пресаташе на клуба.[8]
Награди и отличия
редактиране- Заслужил артист (1984).
- „Награда“ на II общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство.
- „II награда“ на Майските тържества в Пловдив.
Театрални роли
редактиране- „Хитрата вдовица“ (Карло Голдони) – дон Алваро
- „Индианци“ (А. Колит) – полковник Форсайт
- „Швейк през Втората световна война“ (Бертолд Брехт) – младият Прохазка
- „Римска баня“ (Станислав Стратиев) – Иван Антонов
- „Сако от велур“ (Станислав Стратиев) – Иван Антонов
- „Рицарят на печалния образ“ – мюзикъл за деца от (Стефан Цанев) – Дон Кихот
- „Галактика на поколенията“ (Росица Златанова) – пенсионера Найден
Телевизионен театър
редактиране- „Службогонци“ (1985) (от Иван Вазов, реж. Коста Наумов)
- „Вратите хлопат“ (1983) (Мишел Фермо)
- „В Чинцано всичко е спокойно“ (1976) (Любен Попов) – мюзикъл
- „Черната стрела“ (1974) (Йордан Добрев)
- „Война в джунглата“ (1974) (Димитър Подвързачов)
- „Дипломат“ (1971) (Самуел Альошин)
- „Урок по геометрия. Триъгълникът“ (1972) (Алберт Коен) – свалячът
- „Новото пристанище“ (1972) (Ст. Л. Костов) - Иванов, секретарят на министъра
- „Репетицията се състоя“ (1969)
Филмография
редактиранеАктьор | |||
---|---|---|---|
Година | Филм | Роля | |
1964 | Конникът | автомонтьорът | |
1964 | Невероятна история | ||
1965 | Краят на една ваканция | ||
1965 – 1974 | Произшествие на сляпата улица, 6 серии | старши лейтенант Ралчев | |
1967 | Отклонение | асистентът на Боян | |
1967 | А с Альоша сме приятели | Веня Басов | |
1968 | Опасен полет | Иванов, сътрудник от МВР | |
1968 | Мъже в командировка, 3 новели | сервитьорът | |
1969 | Птици и хрътки | таен агент | |
1970 | С особено мнение | журналистът | |
1970 | Петимата от „Моби Дик“ | ||
1971 | Няма нищо по-хубаво от лошото време | сътрудник на Едит | |
1972 | Автостоп | Гошо „Тангото“ | |
1972 | С деца на море, 2 новели | Художникът-фотограф | |
1972 | Трета след Слънцето, 2 серии | Слав | |
1972 – 1980 | Лека нощ, възрастни!.., 27 серии | мъжът / дявол / Великия инквизитор / приятелят на Мария / минувачът / разказвачът / служител / архитектът / журналистът / докладчикът / главен редактор на в-к „Стършел“ / директорът / пациентът / проектантът / журналистът Петров | |
1974 | Баща ми бояджията (тв) | богаташът | |
1973 | Деца играят вън (тв) | бащата на Юли #2 | |
1974 | Изпити по никое време, 2 новели | ||
1974 | Селянинът с колелото | Ангел | |
1974 | Нощите на инспектора | Ралчев | |
1975 | Авантюрите на Виктор, 5 серии | Виктор, радио-телевизионен техник | |
1975 | При никого | адвокатът | |
1976 | Не си отивай! | ревизорът-инспектор | |
1976 | Два разказа по Елин Пелин, 2 новели | рибарят Трендафилчо (във 2-та: „Две мнения по въпроса“) | |
1977 | Матриархат | Петър | |
1977 | Това се случи на 35-и май, 5 серии | ||
1977 | Баш майсторът на море | Алекси Бебов, автомонтьорът | |
1978 | Момчетата от „Златен лъв“, 4 серии | художникът | |
1978 | Войната на таралежите, 5 серии | Ангел Маляков, бащата на „Маляка“ | |
1978 | Изчезналият проектант | следователят Арсен Люпенов | |
1979 | Баш майсторът на екскурзия | отиващ на екскурзия | |
1979 | Фильо и Макензен, 7 серии | Пеев, адвокатът на Фильо и Макензен | |
1981 | Приятели за вечеря | Андрей | |
1981 | Слънце на детството, 2 серии | брата чехлар от магазин „Братска обич“ | |
1983 | Семейство Карастоянови („Карастояновы“), 4 серии (СССР, България) |
||
1986 | Васко да Гама от село Рупча, 6 серии | милиционер | |
1988 | Чичо кръстник | ||
1989 | Под дъгата | актьор | |
1990 | Панчо и таласъмите | Панчев | |
2007 | Приключенията на един Арлекин (4-сер. тв) | (в серия: IV) | |
2010 | Мисия Лондон | консул Мавродиев |
Източници
редактиране- ↑ Кратка биография на участниците за 28 януари 2009 в тв предаването „Пирамида“, архив на оригинала от 6 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080606075034/http://www.piramida.bg/index.php?p=3&id=29, посетен на 14 април 2009
- ↑ Кратка биография на Светослав Пеев в movie.pop.bg.
- ↑ Запорираха заплатата на Славчо Пеев, в-к 24 часа, 22 август 2018 г.
- ↑ Антоанета Маскръчка, Актьорът Славчо Пеев в болница с инфаркт, в-к 24 часа, 18 октомври 2018 г.
- ↑ Славчо Пеев: Оправям се, бъдете спокойни, не е чак инфаркт, trafficnews.bg, 18 октомври 2018 г.
- ↑ Отиде си Славчо Пеев
- ↑ ultrasloko.com
- ↑ Светослав Пеев: Припаднах на сцената от кръвоизлив в стомаха!БЛИЦ – Новини от България и света // blitz.bg. Посетен на 6 април 2021.
Външни препратки
редактиране- ((en)) Светослав Пеев в Internet Movie Database
- ((ru)) Светослав Пеев в КиноПоиск
- ((ru)) Светослав Пеев в Кино-Театр