Възнесение Господне (Шумен)
„Свето Възнесение Господне и Свети Георги“ е най-старата православна църква в Шумен, България. [1] Свидетелства за нейното съществуване са открити след основен ремонт на храма през 1933 г., когато под пода ѝ са намерени основите на църкви, вписани една в друга, датирани от времето на българското средновековие.
| „Възнесение Господне“ | |
 Църквата „Свето Възнесение Господне“ в Шумен, седалище на архиерейското наместничество | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Шумен |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Варненска и Великопреславска |
| Архиерейско наместничество | Шуменско |
| Статут | действащ храм |
Епископско седалище редактиране
Старите изследователи отнасят църквата „Св.Възнесение“ към предосманския период на Шумен. Според Ив. Моллов нейният произход е „може би от Втората българска държава... била много пъти ремонтирана и преправяна“.[2]
През втората половина на ХVІІ век поради причини от политически, демографски и стопански характер, настъпва преместване на резиденцията на епископа на Преслав в Шумен. Според архиепископ Франческо Соймирович е налице трайното му установяване там през 1666 г. Това се потвърждава от сведенията, съдържащи се в една енциклика на патриарх Йеремия III Константинополски от 1720 г. По време на Руско-турската война от 1828 г. църквата е използвана от османците като склад за храни, а по-късно са предприети действия за възстановяването и зографисването ѝ и през 1831 г. тя е осветена от владиката Григорий.[3] В запазения до днес каменен надписн а храма се чете: „...сетворися храм сей, Вознесение г[оспо]да ис[уса] х[ри]с[та], и света[го] Велик. мученика георгиа Во Време самодержавнаго ц[a]ря султ[ана] махмуда и архиепископа Антима, в лето от р[о]ж[дес]тва хр[ис]това 1829 : сптемврий 1.“ По повод на това възобновление Илия Блъсков записва: „На мястото на днешната вече стара църква „Св.Възнесение“ е имало друга по-стара от незапомнени години; тя била много ниска, вкопана в земята, както всички наши по тях времен църкви. В тая стара църква не е било вече възможно да се служи. В времето на войната [1829 - 29 г.] тя служила за влагалище на военни припаси, била е препълнена с храна, това е спомогнало за поскорото ѝ грохване ; тя е била вече на събаряне.[4]
През 1933-1940 г. е извършен цялостен ремонт.[5]
В двора на църквата са погребани двама князе: Великия драгоман Димитър Мурузи[6] и Валериан Мадатов, починал при обсадата на Шумен през 1828 г. от туберкулоза.
Бележки редактиране
- ↑ Храм „Свето Възнесение“ @shumenstories.com
- ↑ Моллов, Иван. ИМШ/XV-XIX век инв. No. 3073 - Архив на град Шумен, тетр. VI - Иван Моллов // Архив на град Шумен. 1953.
- ↑ Хитко Вачев, ЕПИСКОПСКИ РЕЗИДЕНЦИИ И КАТЕДРАЛНИ ХРАМОВЕ В ПРЕСЛАВСКА ЕПИСКОПИЯ ПРЕЗ ХV–ХІХ ВЕК. НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ГРАДЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (По археологически данни), стр.527, архив на оригинала от 23 септември 2020, https://web.archive.org/web/20200923150726/https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf, посетен на 27 март 2020
- ↑ Блъсков, Илия. Материал по история на нашето Възраждане. Гр. Шумен. 1907. с. 14.
- ↑ Освещаване на ремонтираната църква „Св. Възнесение“ в Шумен // Шуменски общински вести Г. I. бр 45 от 19.09.1940 г. 19.09.1940.
- ↑ ЛЕТОПИС НА ХАДЖИ ВЕЛИКО ОТ ШУМЕН
