Свещарска гробница

Свещарската гробница се намира в Североизточна България, област Разград, Община Исперих, на 2,5 км югозападно от село Свещари на турски: Мумджилар, на 42 км североизточно от Разград. Тя е обект от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред Стоте национални туристически обекта.

Свещарска гробница
Thomb-Sveshtari-2.jpg
Местоположение
Bulgaria Razgrad Province relief location map.jpg
43.745° с. ш. 26.7663° и. д.
Свещарска гробница
Местоположение в България Област Разград
Страна Флаг на България България
Област Област Разград
Археология
Вид Гробница
Период III век пр.н.е.
Епоха Тракийска епоха
Сайт getika.com/index.php?ez=en&pageid=home
Световно наследство на ЮНЕСКО
Име Thracian Tomb of Sveshtari
Регион Европа и Северна Америка
Тип Културно
Критерий i, iii
Вписване 1985
ID 359
Свещарска гробница в Общомедия

РазкриванеРедактиране

 
Тракийската гробница

Разкрита е през 1982 г. при разкопаването на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр.н.е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик.

УстройствоРедактиране

Свещарската гробница се състои от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен с колони с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди. Стените на гробната камера са оформени като колонада с колони, долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Те са застанали с вдигнати ръце и са високи по 1,20 м. Облечени са в дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Краят на дрехите е силно подгънат и оформен като обърната чашка на цвете. Къдравите им коси се спускат надолу по раменете, а на главите си имат своеобразна кошница, наречена калатос. Косите, лицата и дрехите са били оцветени, запазена е тъмнокафява боя по тях. По статуите на кариатидите и по нарисуваната в люнета под свода сцена се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат работата си. Тези детайли показват, че владетелят, за когото е била предназначена гробницата, е починал внезапно. Ръцете на някои от кариаридите са издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда.

СъдържаниеРедактиране

Встрани от входа на помещението вероятно са били поставени дарове и жертвоприношения. Всичко, направено от скъпи метали, е разграбено още в древността. За богатствата, затворени в гробницата, говорят откритите кости на пет коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки кости и гробни дарове. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника – владетел. Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с различни дарове в ръцете. В погребението е открита и латенски тип келтска фибула[1], въпреки че всички останали елементи на погребалния обред са характерни за Тракия – стъпаловидната гробна яма, трупоизгарянето, погребаното по характерния за гетите обичай лежащо върху камък куче с отрязана глава.

СтатутРедактиране

Разкопаната гробница при Свещари не е изолирана. На протежение от 2 км са запазени 26 могили с различна големина. Целият район е обявен за археологически резерват. Посещението на гробницата се заплаща. През 1985 г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в Париж, Франция, Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Домарадски, Мечислав. „Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.).“1984.
  • Станчева, М., Девет български чудеса – национални паметници на културата, С., Златоструй, 1993.
  • Вълева, Ю. Свещарската гробница: пропорции и форми на архитектурните елементи. – Проблеми на изкуството, 1993, № 1, 45 – 55.
  • Valeva, J. The Sveshtari Figures (An Attempt to Specify Several Hypotheses). – Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,
  • Вълева, Ю. Митология и история в свещарския рисуван фриз. – Проблеми на изкуството, 1996, № 4, 52 – 57.
  • Хелис V. Гетите – култура и традиции. 20 години проучвания на Свещарската гробница и резервата Сборяново. Съст. Диана Гергова. С., БАН, 2007.
  • Росица Гичева-Меймари. Богини и свещени растения в гробницата от Свещари. – Проблеми на изкуството, 2008, № 2,
  • Малвина Русева. Съпоставяне на женските изображения от Гинина могила край с. Свещари с женски образи върху сребърни тракийски съдове. – Паметници, реставрация, музеи, 2009, № 3 – 4,

Външни препраткиРедактиране