Отваря главното меню
Снимка на момче, скачащо във водата. Широко приет е възгледът, че хората вземат решения като това да скочат във водата въз основа на своята свободна воля

Свободната воля е възможността за безпрепятствен избор между различни възможни начини на действие.[1][2]

Свободната воля е тясно свързана с концепциите за морална отговорност, заслуга, вина, грях и други оценки, които са приложими само към свободно избрани действия. Тя се свързва и с концепции, като съвет, убеждение, обсъждане и забрана. Традиционно само действията, които са резултат на свободна воля, се разглеждат като заслужаващи похвала или осъждане. Съществуват няколко различни проблема, свързани със заплахите срещу осъществяването на свободната воля, различаващи се по възгледите за нейния произход, които от своя страна за предмет на спорове.

За някои свободната воля е способността да се правят избори, при което резултатът на е предопределен от минали събития. Детерминизмът предполага един единствен възможен ход на събитията, което е несъвместимо със съществуването на така разбирана свободна воля.[3] Още древногръцката философия установява този проблем,[4] който и днес остава основен за философските дебати. Възгледът, разглеждащ свободната воля като несъвместима с детерминизма се нарича инкомпатибилизъм и включва както метафизичния либертаризъм, отричащ детерминизма и приемащ съществуването или поне възможността на свободната воля, и метафизичния детерминизъм, приемащ детерминизма като абсолютен и отхвърлящ възможността за свободна воля. Инкомпатибилизмът обхваща също крайния инкомпатибилизъм, според който не само детерминизмът, но и неговото отричане са несъвместими със свободната воля, поради което тя е невъзможна, независимо от валидността на детерминизма.

Обратно, компатибилистите твърдят, че свободната воля е съвместима с детерминизма. Според някои от тях детерминизмът дори е необходим за свободната воля с аргумента, че изборът на един начин на действие пред друг изисква разбиране за това, какъв ще е резултатът от този избор.[5][6] Така компатибилистите смятат спора между либертаристи и крайни детерминисти за лъжлива дилема.[7] Различните компатибилисти предлагат силно различаващи се определения на свободната воля и съответно смятат различни видове ограничения за проблемни. Класическите компатибилисти приемат свободната воля за нищо повече от свободата на действие, приемайки, че някой има свободна воля, просто когато е извършил дадено действие без физическа принуда. Съвременните компатибилисти определят свободната воля като психологическа способност, като тази да се насочва поведението по рационален начин, но има и други концепции за свободната воля, единственото общо между които е, че не смятат възможността на детерминизма за заплаха за възможността за свободна воля.[8]

Принципът на свободната воля е свързан с религията, етиката и науката. От религиозна гледна точка свободната воля предполага, че индивидуалната воля и изборът могат да съществува едновременно с всемогъщо божество. В етиката свободната воля се свързва с моралната отговорност на индивида за неговите постъпки. В науката свободната воля има отношение към прогностичната точност на моделите, включващи свободно действащи личности.

Съдържание

В Западната философияРедактиране

Главните философски проблеми, свързани със свободната воля, са дали имаме контрол над своите действия и, ако е така, какъв вид контрол и до каква степен. Тези проблеми са поставени за пръв път още преди ранните древногръцки стоици, като Хризип, и някои съвременни философи се оплакват от липсата на напредък за разрешаването им в продължение на столетия.[9][10]

От една страна хората имат силно чувство за свобода, което ни кара да вярваме, че имаме свободна воля.[11][12] В същото време такова интуитивно чувство за свободна воля може да бъде и лъжливо.[13][14] Трудно е да се съвместят интуитивните свидетелства, че съзнателните решения са причинно ефективни, с възгледа, че физичния свят може да се обясни изцяло с физичните закони.[15] Конфликтът между интуитивно усещаната свобода и природните закони произтича от утвърждаването на причинното изключване или физичния детерминизъм. При причинното изключване никое физично събитие не може да има причина извън физичната област, а при физичния детерминизъм бъдещето е изцяло определено от предходни събития.

ИнкомпатибилизъмРедактиране

Инкомпатибилизмът е възгледът, че свободната воля и детерминизмът са логически несъвместими и следователно основният въпрос за наличието или отсъствието на свободна воля е еквивалентен на въпроса дали действията на хората са детерминирани. Крайните детерминисти, като Мартин Лутер и Пол-Анри Дитрих Холбах, са инкомпатибилисти: те приемат детерминизма и отхвърлят свободната воля. Обратно, метафизичните либертаристи, като Томас Рийд и Робърт Кейн, също са инкомпатибилисти, но приемат свободната воля и отхвърлят детерминизма: според тях съществува някаква форма на индетерминизъм.[16] Друг възглед е този на крайните инкомпатибилисти, според които свободната воля е несъмвместима не само с детерминизма, но и с индетерминизма.[17]

Един от традиционните аргументи в полза на инкомпатибилизма се основава на виждането, че ако човекът е подобен на другите механични обекти, като билярдна топка, кукла или робот, чието поведение е предопределено, тогава той не трябва да има свободна воля.[16][18] Този аргумент е отхвърлян от компатибилистите, които смятат, че дори хората да имат нещо общо се тези механични обекти, все пак остава възможно и желателно те да се различават от тях в определени отношения.[19]

Друг аргумент в защита на инкомпатибилизма е този за „каузалната верига“, характерен за идеалистическата теория за свободната воля. Повечето инкомпатибилисти отхвърлят идеята, че свободата на действие се състои просто в „доброволното“ поведение, а смятат, че свободната воля изисква човекът да бъде „крайната“ или „пораждащата“ причина на своите действия – той да бъде causa sui („причина на себе си“). За да бъде отговорен за своите действия, той трябва да бъде първопричината на тези действия, да няма предшестваща причина за причината на действията му. Ако е верен детерминизмът, тогава изборите на човек са причинени от събития и факти извън неговата власт и той не може да бъде крайната причина на действията си, следователно не може да има свободна воля.[20][21][22] Този аргумент е критикуван от различни философи компатибилисти.[23][24]

Трети аргумент в полза на инкомпатибилизма е формулиран от Карл Джинет през 60-те години на XX век и често е коментиран от съвременниците. В опростен вид аргументът изглежда така: ако детерминизмът е истинен, ние нямаме власт нито върху събитията от миналото, които определят нашето настоящо състояние; нито върху природните закони. Следователно не можем да влияем и върху техните следствия. Тъй като според детерминизма нашите настоящи избори и действия са необходимо следствие от миналото и природните закони, то ние не можем да влияем върху тези избори и действия, следователно нямаме свободна воля.[25]

Краен детерминизъмРедактиране

 
Пол-Анри Дитрих Холбах (1723 – 1789) е краен детерминист

Детерминизмът е широко понятие с различни значения, на които съответстват различни проблеми, свързани със свободната воля.[26]

  • Каузалният детерминизъм приема, че бъдещите събития са предопределени от миналите и настоящите събития в съчетание с природните закони. Тази форма на детерминизма понякога се илюстрира чрез мисловния експеримент с демона на Лаплас: ако си представим същество, което познава всички факти от миналото и настоящето, както и природните закони, управляващи вселената, то в един детерминистичен свят това същество би било способно да използва това познание, за да предвиди бъдещето до най-малките подробности.[27]
  • Логическият детерминизъм е възгледът, че всички твърдения за миналото, настоящето и бъдещето са или истинни, или неистинни. В този контекст проблемът за свободната воля се свежда до въпроса как изборите могат да бъдат свободни, когато бъдещите събития вече са истинни или неистинни в настоящето.[26]
  • Теологическият детерминизъм е идеята, че има бог, който предопределя всичко, което хората правят, знаейки предварително техните действия[28] или нареждайки им предварително какво да правят.[29] От тази гледна точка проблемът за свободната воля се свежда до въпроса как действията на хората могат да бъдат свободни, ако съществува бог, който ги е предопределил.
  • Биологическият детерминизъм е възгледът, че цялото поведение, вярвания и желания са зададени от биохимическата структура на тялото, която от своя страна се определя от генетиката и окръжаващата среда.
  • Други форми на детерминизма са културният детерминизъм и психологическият детерминизъм.[26]

Метафизичен либертаризъмРедактиране

Свободната воля като съчетание на случайност и детерминираностРедактиране

КомпатибилизъмРедактиране

Други възгледиРедактиране

В Източната философия и богословиетоРедактиране

В наукатаРедактиране

Вяра в свободната воляРедактиране

БележкиРедактиране

Цитирани източници
  • Suppes, P. The Transcendental Character of Determinism. // Midwest Studies in Philosophy 18. 1993. DOI:10.1111/j.1475-4975.1993.tb00266.x. p. 242 – 257. (на английски)
  • Van Inwagen, P. An Essay on Free Will. Oxford, Clarendon Press, 1983. ISBN 0-19-824924-1. (на английски)
  • Van Inwagen, Peter et al. Metaphysics: The Big Questions. Malden, Mass, Blackwell Publishers, 1998. ISBN 9780631205883. (на английски)
  • Velmans, Max. How Could Conscious Experiences Affect Brains?. // Journal of Consciousness Studies 9 (11). 2002. p. 2 – 29. (на английски)
  • Vihvelin, Kadri. Arguments for Incompatibilism. // The Stanford Encyclopedia of Philosophy. stanford.edu, 2003. Посетен на 26 ноември 2011. (на английски)
  • Watt, Montgomery. Free-Will and Predestination in Early Islam. London, Luzac & Co, 1948. (на английски)