Сврака

вид птица

Европейската сврака или само Сврака (Pica pica), е вид птица от семейство Вранови (Corvidae). Тя е немигриращ вид, повсеместно разпространен в Европа, голяма част от Азия, а така също и северозападна Африка.

Сврака
Pica pica - Compans Caffarelli - 2012-03-16.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Вранови (Corvidae)
род:Свраки (Pica)
вид:Сврака (P. pica)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Pica pica map.png
Сврака в Общомедия
[ редактиране ]

Съществуват множество подвидове. Наскорошни изследвания сочат, че корейската разновидност (P. pica sericea) е генетично твърде различна от останалите евразийски подвидове и е възможно да представлява отделен вид. Други две разновидности - P. p. mauretanica (разпространена в северозападна Африка) и P. p. asirensis (срещаща се в югозападна Арабия) притежават специфично оперение и също могат да се окажат самостоятелни видове.

Физически характеристикиРедактиране

Европейската сврака е лесно отличима от другите видове птици. Контрастното черно-бяло оперение и дългата (20-30 см), насечена (градуирана) опашка, както и силните, резки крясъци, са нейни характерни черти. Дължина на тялото – 40-51 см. Главата, шията и гръдната област са лъскаво черни с метално зелен и виолетов блясък. Раменната и коремната област са чисто бели. Крилата са черни със зеленикав или пурпурен блясък. Маховите пера имат бели вътрешни ветрила, които стават очевидни при разтваряне на крилата. Градуираната опашка е черна, изпъстрена с бронзово зелен и други преливащи цветове на дъгата. Клюнът и краката са черни. Малките наподобяват възрастните индивиди, но в началото им липсва характерния метален блясък на черното оперение. Мъжкият е малко по-едър от женската.

Начин на живот и храненеРедактиране

В открити местности европейската сврака привлича вниманието с последователното преминаване един след друг на няколко индивида, махащи бързо с късите си криле и ознаменуващи своето преминаване с крясъци. При отлитане опашката рязко се повдига нагоре и внимателно се отделя от земята. Подобно на другите вранови птици, обичайният начин на придвижане на свраката по земята е ходенето. Ако обаче вниманието ѝ е привлечено от храна или какъвто и да е особен предмет, тя извършва бързи странични скокове с леко разтворени криле.

Привързаността на свраките към всякакви лъскави предмети е пословична.

Като повечето вранови птици и свраката е всеядно животно. Храни се с всякаква животинска храна: млади птици и яйца, дребни бозайници, насекоми и др. Не се отказва от жълъди и житни растения.

РазмножаванеРедактиране

Европейската сврака избира високи дървета за направата на големите си гнезда. Гнездото е здраво прикрепено към централно разклонение на горните клони. Скелетът от клечки бива циментиран с пръст и глина; облицовка от същия материал бива покрит с тънки остри корени. Нагоре следва як, макар и рехав, свод от бодливи клони с грижливо прикрит вход. При окапване на листата тези гнезда се открояват ясно.

В области, където има недостиг на дървета, а понякога дори и в гористи местности европейската сврака гнезди по храсти или живи плетове.

Яйцата на европейската сврака са относително малки. Обикновено техният брой е между 5 и 8, но има описани случаи, в които той е достигал до 10. Както основният цвят, така и багрите на петната варират. Най-често са синьо-зелени, с гъсто разположени кафяви и сиви петънца. Свраката снася яйцата си през април и отглежда едно поколение годишно, освен ако нещастие засегне първото мътило.

Фосилна летописРедактиране

В ранноплейстоценското палеонтологично находище край гр. Вършец са открити най-древните в света останки от свраки от рода Pica, описани през 2021 г. като Pica praepica с възраст около 2,5 млн. г. Предполага се, че този вид е възможният родоначалник на съвременната сврака Pica pica[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Pica pica (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 октомври 2021 г. (на английски)
  2. Boev, Z. 2021. An Early Pleistocene magpie (Pica praepica sp. n.) (Corvidae Leach, 1820) from Bulgaria. – Bulletin of the Natural History Museum, Plovdiv, 6: 51-59.