Святослав Рихтер
Святослав Теофилович Рихтер е съветски пианист.
Святослав Рихтер Святослав Рихтер | |
руски пианист | |
![]() | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Учил в | Московска консерватория |
Награди | Герой на социалистическия труд (20 март 1975) Октомврийска революция народен артист на СССР (13 януари 1961) Ленинска премия Грами Федерален кръст за заслуги Орден за изкуство и литература Награда „Сонинг“ (1986) Държавна награда на РСФСР „Михаил Глинка“ (1987) Орден „Ленин“ (19 март 1965) Орден „Ленин“ (20 март 1975) Орден „Ленин“ (20 март 1985) |
Музикална кариера | |
Стил | класическа музика, Художествена музика |
Инструменти | пиано |
Активност | от 1934 г. |
Лейбъл | „Мелодия“ |
Уебсайт | www.sviatoslavrichter.ru |
Святослав Рихтер в Общомедия |
Биография
редактиранеРихтер е роден в Житомир в семейство на немец (по признание на самия Святослав Рихтер в интервю за Бруно Монсанжеон: „Моят баща е чист немец.“) и рускиня.
Бащата на Рихтер е талантливият немски пианист, органист и композитор Теофил Данилович Рихтер (1872 – 1941), преподавател в Одеската консерватория и органист в градската немска църква („кирха“), майка му Анна Павловна Москалёва (1892 – 1963) е с дворянски произход. По време на Гражданската война семейство Рихтер[1] по принуда е разделено, като Святослав е живял сам, без родителите си, в семейството на леля си Тамара Павловна в Житомир, докато майката и бащата – в Одеса. В началото на войната бащата на Рихтер е арестуван и разстрелян от комунистическата власт. Майка му отстъпва с немските войски в Германия.
Награди
редактиране- Награда Сонинг, 1986 г.
Източници
редактиране- ↑ Jean-Pierre Thiollet, 88 notes pour piano solo, „Solo nec plus ultra“, Neva Editions, 2015, 50. ISBN 978-2-35055-192-0.
Външни препратки
редактиране- Рихтер – Internet Movie Database