Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Света Петка.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Света Параскева.

Параскева Епиватска (на гръцки: Παρασκευή η Επιβατινή), известна в България повече като Параскева или Петка Българска (Търновска), е източноправославна светица (преподобна), живяла през Х – ХІ век.

Параскева Епиватска
St Petka-Klisura Monastery Icon.jpg
Родена 10 век
Починала 11 век
Почитана в православната църква
Празник 14 октомври
Покровителство Молдова, България,
Търново, Габрово, Троян
Параскева Епиватска в Общомедия

Останките ѝ са съхранявани в няколко селища в разни страни на Балканите, където е особено тачена.

За разграничаване от другите светици на име Параскева тя е наричана по свързани с нея топоними Параскева Епиватска (по родното ѝ място) и обобщено Параскева Балканска, с преводни (напр. Петка на български и сръбски) и съставни имена като Параскева/Петка Сръбска (Белградска) / Молдовска (Яшка) / Млада / Нова или Петка Параскева (Параскева Петка), Майка Параскева.

Почитана е като главна закрилница на българския народ и държава, покровителка на Молдова и градовете Търново, Габрово, Троян.

Храмът в Яш, където се съхраняват останки на св. Параскева

Съдържание

ЖитиеРедактиране

Параскева (побългарено Петка) е родена в Епиват (дн. град Селимпаша) край Мраморно море, Одринска Тракия, Византия. Родителите ѝ са благочестиви и уважавани хора[1], баща ѝ Никита[2] е състоятелен земевладелец[3].

Живее през втората половина на Х в.[4] Според нейното житие от патриарх Евтимий по-малкият ѝ брат Евтимий става монах и около 40 години е митрополит на Мадитос, а след смъртта му (ок. 989-996 г., на 80-81 год.), е канонизиран като светец[2]. Параскева почива след него, вече в новия век, на възраст поне 85 години.[5]

Според нейните жития Параскева, още 10-годишна, чува в храм Иисус Христос да казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ и решава да се посвети на вярата. Тя сменя дрехите си с просешки и често раздава свое имущество на бедните.

Когато родителите ѝ почиват, брат ѝ е вече монах. Параскева напуска дома си и обхожда светините на Константинопол, приема монашеско постригване и като монахиня 5 години прекарва в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в столичния квартал Ираклия. Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следвайки примера на прочутата св. Мария Египетска, тя се установява в Йорданската пустиня и живее там много години до старостта си.

Предусещайки смъртта си, се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след 2 години тихо изгасва, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече няма нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребват монахинята вън от градските стени като чужденка.

ПочитРедактиране

Преданията за отшелническите подвизи на Параскева довеждат до появата на култ към нея.

Мощите ѝ пристигат в Търново, столицата на България през 1230-те години; тя е наречена Параскева Търновска и е почитана за закрилница на града, народа и държавата. За отношението към св. Параскева Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ в държавни и международни актове. В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева “в името на Бога, света Богородица, в кръста... и в светата Параскева Търновска”.

Жития

Неизвестен местен книжовник съставя нейно кратко житие на гръцки. Тъй като не е съобразено с каноните, по поръка на константинополския патриарх Николай IV Музалон (1147 – 1151) дякон Василик написва ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Света Параскева е известна по онова време главно в пределите на Византийска Тракия.

Още по времето на цар Иван Асен II е съставено нейно житие на български, написан е разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново[6]. Най-големият връх в увековечаването на св. Параскева Търновска е написаното от Патриарх Евтимий житие (ок. 1385 г.) – новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.

Останки

Според преданието дълги години гробът на монахинята бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, 2 местни християни имали видение, в което се появила Параскева с царски одежди, заобиколена от Христови воини, и помолила да извадят мощите ѝ. В удовлетворение на нейната молба от преданието останките ѝ са извадени и са пренесени в църквата „Свети апостоли“ в с. Каликратия.

Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постига българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изисква мощите ѝ от Латинската империя. Останките на преподобната са пренесени тържествено в столицата Търново. Тя е обявена за закрилница на Търново и е наречена Петка Търновска.

Мощите ѝ са спасени от безчинствата в покорения от османците град Търново през 1395 г. – измолва ги видинският „млад цар“ Константин II Асен, син на цар Иван Срацимир. Във Видин (после и той покорен) мощите остават до 1397 г., когато султан Баязид I ги подарява на сръбския княз Стефан Лазаревич.

Нейните мощи са в Белград до 1521 г., след което се озовават в Константинопол. По молба на молдовския княз Василий Лупу – родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград), Цариградската патриаршия му изпраща през 1641 г. светите мощи в столицата му Яш, където се пазят и днес в катедралния храм „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“[4].

Посвещения

Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII – XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата страна, както и в Северна Македония, Сърбия, Румъния, Русия и другаде. На тази светица е наименуван храмът в Рупите, издигнат от Баба Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Църковният празник в нейна чест (Петковден) се чества на 14 октомври.

Изобразена е върху щита на Герба на Лапово, Сърбия. Считана е за покровителка на град Троян. Тя е духовна покровителка на Габрово, където ежегодно се провежда Празник на духовната музика с участието на църковни хорове от България и чужбина[7].

През октомври 2007 г. във Видин са открити 2 изложби по проекта „По пътя на мощите на света Петка – пазителка на балканските народи“ (координатор Олег Антов). Включват фотоизложба от 50 копия на икони на света Петка и изложба на макети на църкви и параклиси, които носят името на светицата.

ИзточнициРедактиране

  1. Св. Преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска)
  2. а б „Православная энциклопедия“. Т. XVII.: Евфимий. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2008. ISBN 978-5-89572-030-1. с. 752. Посетен на 07.06.2019. (на руски)
  3. Saint Petca Parasceva. // Patron Saints Index, 2010. Архив на оригинала от June 15, 2010. Посетен на March 31, 2010.
  4. а б Кратко житие на преподобната наша майка ПАРАСКЕВА-ПЕТКА ТЪРНОВСКА, официален сайт на храм „Св. Петка стара“ в София
  5. Според други сведения тя е починала на възраст 27 години.
  6. Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново
  7. 2000 души от различни държави слушаха по интернет изпълненията на участниците в Празника на духовната музика

Външни препраткиРедактиране

  • Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска)
  • Кожухаров, Стефан. Неизвестно произведение на старобългарската поезия. – Старобългарска литература, 1, 1971, 289 – 322
  • Харбова, Маргарита. Св. Петка-Параскева Търновска, всебългарска и всеправославна закрилница. – Църковен вестник, № 18, 1 – 15 октомври 2004
  • Билярски, Иван Александров. Покровители на Царството. Св. цар Петър и св. Параскева-Петка. София, 2004
  • Минева, Евелина. Пет химнографски творби за Св. Петка Търновска. С., „Изток-Запад“, 2005, 140 с.
  • Павлов, Пламен, Христо Темелски. Българи светци. С., „Тангра ТанНакРа“, 2010