Св. св. Кирил и Методий (Бургас)

православна църква в Бургас

„Св. св. Кирил и Методий“ е православна църква в Бургас, България.

„Св. св. Кирил и Методий“
Карта Местоположение в Бургас
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоБургас
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияСливенска
Архиерейско наместничествоБургаско
АрхитектРикардо Тоскани
Изграждане1897 – 1907 г.
Статутдействащ храм
„Св. св. Кирил и Методий“ в Общомедия

Църквата е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта от 2022 г. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата (недвижима културна ценност) с национално значение[1] Храмът е строен като катедрална църква – трикорабна с централна апсида;[2] наричан е катедрала (т.е. църква на митрополита в града седалище на епархията), но няма такъв статут (т.к. седалището на епархията е в Сливен).

Висока е 33 метра и е разположена в центъра на града, на площад „Свети Кирил и Методий“,[3] на мястото на малка дървена църква, която е единственият екзархистки храм в града преди Освобождението.[4] Построена е в периода 1897 – 1907 година по проект на работилия в града италиански архитект Рикардо Тоскани.[5]

Кръщелно свидетелство на Владимир Василев, издадено от свещеник Теодор Стоянов

„Свети Кирил и Методий“ се различава от църквите, строени през Възраждането и през първите година след Освобождението. Храмът е трикорабна кръстовидна базилика, ориентирана по оста изток-запад. Централната апсида с олтара и богато украсеният иконостас се намират в източната част на църквата. Наосът разделя вътрешността на катедралата на три кораба чрез пет двойки носещи мраморни колони. Над главния кораб на църквата е изграден централният и най-голям купол; над страничните 2 кораба са изградени други 4 по-малки купола. Главният купол се извисява върху висок дванадесетостенен барабан с прозорци. Нартексът в западната част на храма е по-висок от централния кораб. Централния вход е от западната фасада, като другите по-малки входове при северната и южната страна са отворени само при специални церемонии. При изграждането на храма взимат участие майстор Митьо Цанев от Дряново и Кузман Димитров от Македония. Върху красивия стъклопис на главния вход на катедралата са изобразени братята Кирил и Методий. Катедралата е изографисана от художниците Гюдженов и Кожухаров, изографисали и софийския Храм-паметник „Свети Александър Невски“.[6]

Историята на храма е свързана с поп Георги Стоянов Джелебов, който дарява собствената си къща за да бъде построена първата българска жърква в Бургас, въпреки че има 8 деца. Поп Георги развивал апостолска дейност по признаването на българската кауза и установяването на българската църква в целия Бургаски район – от Анхиалско (Поморийско), Месемврийско (Несебърско), през Малкотърновско до Лозенградско, като посетил над 300 села. Посещавайки многократно селата в Малкотърновско и Лозенградско, той работил съвместно с поп Петко Георгиев Попов, ревностен поддръжник на българщината, за установяване на църковна независимост. Апостолската дейност на двамата свещеници започнала през 1867 г. и продължила до окончателното приобщаване на българското население към българската кауза и българската църква, обикаляйки района в повечето случаи пеша, зиме, лете в студ, пек и дъжд – затова е написал историкът Георги поп Аянов в книгата си “Малко Търново и...” още през 1939 г. Поп Петко Г. Попов създал през 1879 г. 2 църкви (които действат и днес), а заедно с даскал Киро Петров Мостров създават първото училище, като полагат основите на красив и привлекателен град по Южното Черноморие – Приморско.[7]

На 24 май 1868 г. в Бургас правят втория сериозен опит за честване на паметта на братята Кирил и Методий, след като първият опит е провален от гръцките свещеници, като затворили църквата и излезли извън града, въпреки че били официално поканени на богослужението. За честването на всеславянския празник през 1868 г. поп Георги замисля да не се търси съдействието на гръцките свещеници. Това първо честване на светите братя се провежда на открито извън града, край вятърната мелница на Христо Бората (Мелницата на Бората). Тогава това е някъде в района на днешната Трета поликлиника, в близост до ул. “Генерал Гурко”.[7]

Поп Георги застанал начело на новото църковно-училищно настоятелство, организирано от него и още в първото заседание на настоятелството било взето решение да се намерят средства чрез подписка и дарения за откриване на българско училище и черква, като за тая цел той сам отстъпил собствената си къща в Бургас, на мястото, къето днес се издига църква „Св. Св. Кирил и Методи”. След известно приспособление църквата и училището били вече готови за служене в тях и през 1869 г. била извършена първата църковна служба на църковно-славянски език от поп Георги.[8]

През същата 1869 г. е открито наново и българското училище, като за учител е условен Боян (Стилиян) Керемидчиев от Ямбол, а за свещеник е поканен поп Димитър от Карнобат. Поп Георги се отдава на апостолска служба за духовно и политическо освобождение на своите братя. Смята, че духовното освобождение трябва да предшества политическото.[8]

Когато през 1869-1870 г. се заговаря, че е предстоящо издаването на султански ферман за учредяване на българска екзархия, поп Георги излязъл пак по селата и извън Бургаска околия, но и във всички южни околии на бившата Бургаска област, да събира подписи и печати за прочутите махзяри (прошения) до султана, с които се искало открито отцепването на българите от гръцката патриаршия. Голямата заслуга на поп Георги не се състояло само в живото му участие в църковната борба, но и в грижата му, че открувал български църкви и училища, настанявал учители и свещеници във всички села, повече от 300, които той можал да обходи в своята обиколка.[8]

През 2010 година на разположения в съседство с църквата площад „Свети Кирил и Методий“ започва строителството на подземен паркинг. Изкопните работи и изпомпването на подпочвените води на строежа предизвикват слягане на основите на катедралата и значителни пукнатини в нейната конструкция, поради което през 2011 година храмът е затворен.[9]

През 2015 стените на църквата са укрепени по високотехнологичен метод с въглеродни нишки. Монтирани са и обтегачи, които пристягат зидовете и поемат напрежението при земетръс. Такива обтегачи има монтирани и във вътрешната част на църквата. Тъй като строежът е с каменна зидария без конструктивни елементи, за да се осигури добра стабилност на църквата, под основата ѝ са изкопани отвори, в които са отляти под налягане бетонни пилоти (около 150 броя с дължина от 8 до 12 m и диаметър 1,5 m). Автор на проекта за укрепването е проф. Йордан Милев.[10] Стенописите са свалени за реставрация още преди да започне укрепването на вътрешните стени, куполите и арките на църквата. Стенописите се намират в реставраторска работилница, където ще бъдат почистени и обработени, преди да бъдат върнати отново по местата им. Отделянето и обработването на повърхностната мазилка е извършено по специална технология с цел да се избегне евентуалното увреждане на стенописите при ремонтните дейности във вътрешността на храма. Фрагментите с изображения на светци и библейски сцени, които се реставрират, имат обща площ над 200 m2.[11]

Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ отваря отново врати след мащабния ремонт за празника на Бургас – Никулден през 2016 г.[12]

  1. Недвижими културни ценности в Бургас, т. 248 // burgas1.org
  2. Църква Св. Св. Кирил и Методий, burgaslargo.com
  3. Маргарита Коева, „Православните храмове по българските земи“, из-во „Марин Дринов“, София, 2002, стр. 437
  4. Църква Св. св. Кирил и Методий // bourgas.org. bourgas.org, 2010. Посетен на 9 март 2013.
  5. Иван Карайотов: Рикардо Тоскани – Герой от Сръбско-българската война и архитект на Бургас, morskivestnik.com, посетен на 22 март 2012 г
  6. Катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ Архив на оригинала от 2012-01-18 в Wayback Machine. в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012 г
  7. а б Апостолов, Стефан. Първата българска църква и първото българско училище в Бургас. // meridian27.com. 2 декември, 2017.
  8. а б в Попаянов, Георги. Миналото на Бургас от Георги поп Аянов (част 3) // burgas1.org. 1947.
  9. Сливенската митрополия се опасява от унищожаването на най-голямата бургаска църква // News.Burgas24.bg. News.Burgas24.bg, 2012. Посетен на 9 март 2013.
  10. Укрепването на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ навлиза в ключов етап
  11. „Св. св. Кирил и Методий“ отваря врати на празника на Бургас - Никулден
  12. Радио „Фокус“ – Бургас, 15 декември 2106 г.