Св. св. Кирил и Методий (Солун, 1873)
„Св. св. Кирил и Методий“ е историческа църква в македонския град Солун.[1]
| „Св. св. Кирил и Методий“ | |
|---|---|
 Общ изглед |
|
 |
|
| Вид на храма | православна църква |
| Страна |
 Османска империяднес  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Вероизповедание | Българска екзархия |
| Епархия | Солунска |
| Архитект | Атанас Митровски |
| Изграждане | 1873 г. |
ИсторияРедактиране
Църквата е построена от българската община в града, по време на Османската империя. Първоначално е основана като малък параклис.[2] Параклисът е открит на празника на Свети Наум Охридски на 20 юни 1873 година. Първият свещеник, който служи тук е поп Петър Димитров. Първите настоятели са Димитър Паунчев, Насте Стоянов, Петър Шумков и устабаши Георги Стоянов от Връбница.[3] Храмът е бил разположен в християнския квартал Панагуда на улица „Баят“ (днес „Капитан Патрикис“) на около сто метра южно от централната улица „Егнатия“. Параклисът, закупен с дарения, при откриването си представлява малка сграда с две стаи и коридор.[1]
Разширената църква е открита на 3 април 1885 година. При разширяването на параклиса в храм в 1885 година е поставен основен камък с посвещение на Св. св. Кирил и Методий, зазидан тържествено в каменната стена от страната на олтара по време на литургия от българския свещеник Иван Ангелов от солунското село Висока в съслужение с други свещеници. Новият храм е построен от дебърските строители братята Атанас и Георги Митровски.[4]
В продължение на годините църквата е ремонтирана, надстроена и към нея е построена камбанария, като в двора на храма е издигната малка двуетажна къща за клисаря и свещеника. Днес на мястото на църквата има частни сгради, а от храма няма следа.[1]
БележкиРедактиране
- ↑ а б в Българската общност. Църкви. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 10 декември 2017.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 227.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 646.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 228.