Св. св. Константин и Елена (Разловци)
„Св. св. Константин и Елена“ (на македонска литературна норма: „Св. св. Константин и Елена“) е възрожденска православна църква в пиянечкото село Разловци, източната част на Северна Македония. Част е от Царевоселско-Каменишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
| „Св. св. Константин и Елена“ „Св. св. Константин и Елена“ | |
 Общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Република Македония |
| Населено място | Разловци |
| Посветен на | Константин I Велики |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Царевоселско-Каменишка |
| Изграждане | 1850 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Св. св. Константин и Елена“ в Общомедия | |
Църквата е построена в 1850 година.[2] Започва да се строи по инициатива на поп Стоян Разловски заедно с първенците Цоне Спасев, Стоил Георгов и Стоил Ковач. Техните образи са изписани на западната страна на църквата, наречени „Ктитори со се доми“. Църквата я градило цялото село. Властите спрели строежа, тъй като на това място нямало стара църква и затова селяните донесли стария каменен кръст от църквата „Свети Никола“ в Горно поле и го закопали на мястото, където се градяла новата църква. За портата на църквата били изработени два големи ключа от Стоил Ковач и с едния от тях се отваря църквата.[3]
Църквата е еднокорабна сграда, дело на строителя Велян от Струмица.[4] Изписана е в 1859 година, което е видно от надписа на иконата на Света Богородица. Фреските са дело на сина на Георги Велянов Васил Зограф. Иконите са от XIX век, дело на Григорий Пецанов, Васил Зограф и неизвестни автори.[2] Когато поп Стоян започва със своята революционна дейност, фреската с лика му е замазана с пепел и вар и е открита в 1976 година. Камбанарията е изградена в 1938 година, когато свещеник е поп Манасия от Разловци. Малката камбана е лята в Неврокоп в 1909 година, а голямата в Разловци. Св. св. Константин и Елена, 3 юни, е съборен ден за Разловци.[3]
Срещу Благовец на 1914 година четата на Йован Бабунски измъчва и хвърля живи във варницата в двора на църквата всички свещеници и клисари от околните села, за които се подозирало, че са пробългарски настроени.[3]
-
Изображение на поп Стоян Разловски като ктитор -
Изображение на Стоил Ковач в храма -
Камбанарията -
Входната врата
.jpg)
Бележки редактиране
- ↑ Илиевска-Арсова, Весна. Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки!. Штип, Центар за развој на Источен плански регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 28. Посетен на 14 юни 2017.[неработеща препратка]
- ↑ а б Трботивишка парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-27. Посетен на 27 март 2014 г.
- ↑ а б в Св. Цар Константин и Царица Елена // Убавините на Делчево. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 31 март 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 287.