Св. св. Петър и Павел (Силистра)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.
„Св. св. Петър и Павел“ възрожденска българска църква в град Силистра, катедрала на Доростолската епархия на Българската православна църква. Църквата е обявена за паметник на културата.[1]
| „Св. св. Петър и Павел“ | |
.jpg) Западната фасада | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Силистра |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Доростолска |
| Архитектурен стил | 24 юни 1860 - 1864 г. |
| Статут | действащ храм, паметник на културата |
| „Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия | |
История редактиране
Съвременната сграда е построена на мястото на старата градска църква „Свети Георги“ от 24 юни 1860 до 1864 г. Парите са от временното руско управление (1830 – 1837) и от дарения на силистренци. Строителите на храма са от Дряновска архитектурна школа, под ръководството на майстор Стойко.[1]
Църквата е катедрала на възстановената Доростолска митрополия от 2003 г.[1]
Архитектура редактиране
В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика с два реда колони и притвор на запад. Стенописите са дело на професор Никола Кожухаров. В 1904 година е построена кулообразна камбанария като камбаните са купени в Русия. Старите иконите са дело на Тревненската зографска школа на Папавитановите, а днешните олтарни икони са изработени в Русия в началото на XX век.[1]
Иконостасът в храма е направен от видния дебърски майстор Антон Станишев в 1890 година.[2][3][4][5]
В 2001 година пред олтарната преграда е поставена мраморна мощехранителница с дясната раменна кост на св. Дазий Доростолски, подарена на България и Силистра от папа Йоан Павел II, при гостуването му през месец май 2001 година. Мощите са от саркофага на светеца в музея до епископската катедрала на Анкона.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д „Начало“ // Катедрален храм „Св. първовърховни апостоли Петър и Павел“. Архивиран от оригинала на 2021-05-18. Посетен на 1 ноември 2020 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 196.
- ↑ Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 611.
- ↑ Милчева, Христина. „Разговор за дърворезбата“, издателство „Отечество“, София, 1989, стр. 44-45