Сдружение против българските бандити
Сдружението против българските бандити (на сръбски: Удружење против бугарских бандита или Udruženje protiv bugarskih bandita) е паравоенна сръбска организация, чиято основна цел е да се противопостави на въоръжените чети на Вътрешната македонска революционна организация във Вардарска Македония в Кралска Югославия.
| Сдружение против българските бандити | |
 Сдружение против българските бандити във Валандово | |
| Информация | |
|---|---|
| Друго име | на сръбски: Удружење против бугарских бандита |
| Тип | паравоенна организация |
| Основатели | Министерстно на вътрешните работи, Върховно командване на сръбската войска |
| Основана | 9 септември 1923 г., Щип, Кралство на сърби, хървати и словенци |
| Закрита | 1934 г. |
| Седалище | Щип |
| Езици | сръбски |
| Ръководител | Коста Пекянец |
Създаване и структура редактиране
Създадена е от Върховното командване на сръбската войска и Министерството на вътрешните работи на 9 септември 1923 година в Щип, след като ВМРО е унищожила федералистките чети, начело на които е стоял, подкрепяният от Гърция и Югославия, Тодор Паница.
Въоръжени са 60 000 колонисти и са разположени 35 000 жандармеристи, редовни войски и контрачети във Вардарска Македония под ръководството на Коста Пекянец (почетен председател) и сърбоманите, ренегати от ВМРО, Михаил Каламатиев, Стоян Мишев, Григор Циклев, Мите Соколарски, Илия Пандурски и Мино Станков.[1]
Според някои оценки от 1923 до 1934 година в Сдружението служат 25000 души, повечето от които са привлечени насила. Над две трети от тези бойци са разположени на изток от река Вардар.[2]
Сдружението използва структурата на ВМРО и прави свои комитети в Щип, Велес, Скопие, Битоля, Прилеп, Охрид, Кавадарци, Струмица, Радовиш, Берово, Царево село, Кочани, Крива паланка[3]. Основа на Сдружението по места са селските милиции, в които са принудени да служат служилите в армия местни жители. Селските милиции се командват от войводи, а в случай че броят на въоръжените милиционери е по-голям, се назначават и „десетари“. В околийските центрове се формират и околийски чети, чиито участници имат статут на временни жандарми с постоянно месечно възнаграждение.[4]
Премиерът Любомир Давидович открито изразява несъгласие с помощник-министъра на вътрешните работи Жика Лазич, че начело на организацията се поставят хора като Стоян Мишев, Григор Циклев и други бивши членове на ВМРО, на което Лазич отговаря, че не е намерил „по-добър механизъм за взаимно изтребление между бивши и настоящи български комити“.[5]
Дейност редактиране
Само в първите месеци след създаването на Сдружението са конфискувани около 1000 пушки от местното население. Четите на Сдружението си служат с терор, включващ побоища, палежи, убийства.[6] В борбата си с четите на ВМРО Сдружението работи в тясна връзка със сръбската жандармерия и армия.
Сред жертвите на Сдружението са ръководителите на ММТРО в Гевгели Трайко Попов, в Дойран Никола Чакъров и други[7]. През юни 1923 година в реч в Кочани кратовският войвода на Сдружението Мино Станков обявява, че той е унищожил петорката на Димитър Паликрушев, като обявява, че народът от тази краища има сили сам да се брани от „неканени и нежелани гости“.[8]
В отговор ЦК на ВМРО (в състав Иван Михайлов, Георги Попхристов и Александър Протогеров) през януари 1926 година взема решение за създаване на постоянна разузнавателна служба към ВМРО, която да следи всичко отнасящо се до революционната борба в Македония. За целта ръководителите на революционните окръзи на ВМРО, Задграничното представителство на ВМРО, и ръководствата на ММТРО и ММС са инструктирани да събират всякаква информация в България, Македония и цяла Европа. Околийските войводи на ВМРО трябва да водят точна статистика на чуждите военни части в районите си. Сериозно внимание се отделя и на ренегатите от ВМОРО, преминали на гръцка и сръбска служба.[9][10]
С разтурянето на ВМРО през 1934 година затихват и функциите на Сдружението.
Успоредно със Сдружението против българските бандити в Гърция Главното командване на гръцката армия създава подобна организация със същите цели наречена Гръцки македонски юмрук. За целта в Егейска Македония са въоръжени 15 800 души[9].
Дружества редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 568. (на македонска литературна норма)
- ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 544 (автор на раздела – А. Апостолов).
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [1]
- ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 546-548 (автор на раздела – А. Апостолов).
- ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.119.
- ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 549-552, 554, 557. (автор на раздела – А. Апостолов).
- ↑ Гиза, Антони, „Балканските държави и Македония“, Македонски Научен Институт София, 2001 г.
- ↑ Предаjа одликовања заслужним грађанима среза царевоселског и кочанског. Коjи су успели да униште петорку бугарских бандита послатих са пакленим машинама на нашу териториjу, Политика, година ХХХ, броj 9006, 12 jун 1933, с. 8.
- ↑ а б „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [2]
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 134 – 136.
- ↑ Въ Струмица // „Независима Македония“ III (117). София, СМЕО, 10 юли 1925. с. 2.