Отваря главното меню

Сдружението против българските бандити (на сръбски: Удружење против бугарских бандита или Udruženje protiv bugarskih bandita) е паравоенна сръбска организация, чиято основна цел е да се противопостави на въоръжените чети на Вътрешната македонска революционна организация във Вардарска Македония в Кралска Югославия.

Сдружение против българските бандити
Association against Bulgarian Bandits.jpg
Информация
Друго име на сръбски: Удружење против бугарских бандита
Тип паравоенна организация
Основатели МВР, Върховното командване на сръбската войска
Основана 9 септември 1923 г., Щип, Сърбо-хърватско-словенско кралство
Правно положение закрита
Седалище Щип, Сърбо-хърватско-словенско кралство
Официални езици сръбски
Ръководител Коста Пекянец

Създаване и структураРедактиране

Създадена е от Върховното командване на сръбската войска и Министерството на вътрешните работи на 9 септември 1923 година в Щип, след като ВМРО е унищожила федералистките чети, начело на които е стоял, подкрепяният от Гърция и Югославия, Тодор Паница.

Въоръжени са 60 000 колонисти и са разположени 35 000 жандармеристи, редовни войски и контрачети във Вардарска Македония под ръководството на Коста Пекянец (почетен председател) и сърбоманите, ренегати от ВМРО, Михаил Каламатиев, Стоян Мишев, Григор Циклев, Мите Соколарски, Илия Пандурски и Мино Станков.[1]

Според някои оценки от 1923 до 1934 година в Сдружението служат 25000 души, повечето от които са привлечени насила. Над две трети от тези бойци са разположени на изток от река Вардар. [2]

Сдружението използва структурата на ВМРО и прави свои комитети в Щип, Велес, Скопие, Битоля, Прилеп, Охрид, Кавадарци, Струмица, Радовиш, Берово, Царево село, Кочани, Крива паланка[3]. Основа на Сдружението по места са селските милиции, в които са принудени да служат служилите в армия местни жители. Селските милиции се командват от войводи, а в случай че броят на въоръжените милиционери е по-голям, се назначават и „десетари“. В околийските центрове се формират и околийски чети, чиито участници имат статут на временни жандарми с постоянно месечно възнаграждение.[4]

Премиерът Любомир Давидович открито изразява несъгласие с помощник-министъра на вътрешните работи Жика Лазич, че начело на организацията се поставят хора като Стоян Мишев, Григор Циклев и др. такива, които са бивши членове на ВМРО, на което Лазич отговаря, че не е намерил „по-добър механизъм за взаимно изтребление между бивши и настоящи български комити“.[5]

ДейностРедактиране

Само в първите месеци след създаването на Сдружението са конфискувани около 1000 пушки от местното население. Четите на Сдружението си служат с терор, включващ побоища, палежи, убийства.[6] В борбата си с четите на ВМРО Сдружението работи в тясна връзка със сръбската жандармерия и армия.

Сред жертвите на Сдружението са ръководителите на ММТРО в Гевгели Трайко Попов, в Дойран Никола Чакъров и други[7]. През юни 1933 година в реч в Кочани кратовският войвода на Сдружението Мино Станков обявява, че той е унищожил петорката на Димитър Паликрушев, като обявява, че народът от тази краища има сили сам да се брани от „неканени и нежелани гости“.[8]

В отговор ЦК на ВМРО (в състав Иван Михайлов, Георги Попхристов и Александър Протогеров) през януари 1926 година взема решение за създаване на постоянна разузнавателна служба към ВМРО, която да следи всичко отнасящо се до революционната борба в Македония. За целта ръководителите на революционните окръзи на ВМРО, Задграничното представителство на ВМРО, и ръководствата на ММТРО и ММС са инструктирани да събират всякаква информация в България, Македония и цяла Европа. Околийските войводи на ВМРО трябва да водят точна статистика на чуждите военни части в районите си. Сериозно внимание се отделя и на ренегатите от ВМОРО, преминали на гръцка и сръбска служба.[9][10]

С разтурянето на ВМРО през 1934 година затихват и функциите на Сдружението.

Успоредно със Сдружението против българските бандити в Гърция Главното командване на гръцката армия създава подобна организация със същите цели наречена Гръцки македонски юмрук. За целта в Егейска Македония са въоръжени 15 800 души[11].

БележкиРедактиране

  1. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 568.
  2. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 544 (автор на раздела – А. Апостолов).
  3. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [1]
  4. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 546-548 (автор на раздела – А. Апостолов).
  5. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.119.
  6. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 549-552, 554, 557. (автор на раздела – А. Апостолов).
  7. Гиза, Антони, „Балканските държави и Македония“, Македонски Научен Институт ­ София, 2001 г.
  8. Предаjа одликовања заслужним грађанима среза царевоселског и кочанског. Коjи су успели да униште петорку бугарских бандита послатих са пакленим машинама на нашу териториjу, Политика, година ХХХ, броj 9006, 12 jун 1933, с. 8.
  9. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [2]
  10. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 134 – 136.
  11. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [3]