Севан (езеро)

езеро в Армения
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Севан.

Севан (на арменски: Սևանա լիճ) е най-голямото езеро в Армения и Кавказкия регион и един от най-големите резервоари с прясна вода в Евразия. Площ преди понижаването на нивото му 1360 km², след понижаването – 1242 km² (2007 г.), средна дълбочина 28,5 m, максимална 79,4 m.[1]

Севан
Sevan aerial.jpg
Relief Map of Armenia.png
40.3106° с. ш. 45.3492° и. д.
Местоположение в Армения
Местоположение Армения
Притоци Масрик, Байдара, Варденис, Мартуни, Аргучи, Цакар, Кукудере
Отток р. Раздан → р. Аракс → р. КураКаспийско море
Дължина 74 km
Ширина 32 km
Площ 1242 km²
Воден обем 32,8 km³
Надм. височина 1900,19 m
Басейн ок. 5000 km²
Населени места Севан, Мартуни
Севан в Общомедия

ЕтимологияРедактиране

Името Севан произлиза от урартската дума суйния или суния, която означава езеро.[2][3][4] В миналото името се обяснява с арменските думи сев – черен и ванк – манастир, какъвто е цвета на манастира Севанаванк.[5]

ГеографияРедактиране

Географско положение, бреговеРедактиране

Езерото Севан е разположено е на 1900 m н.в. в североизточната част на Армения и Арменската планинска земя. В сегашния си вид се формира преди около 25 000 – 30 000 години. Заема централната част на обширна муждупланинска котловина, оградена от всички страни с високи планински хребени: от северозапад – Памбакски, от север Арегунийски, от североизток – Шахдагски (Севенски), от изток – Източносевански, от юг – Вардениски (Южносевенски) и от запад – Гегамски. От два малки полуострова се дели на две части: по-малка северозападна наименувана Малък Севан и по-голяма югоизточна – Голям Севан, съединени помежду си с широк проток. Малък Севан се отличава с по-голямата си дълбочина 79,4 m и по-разчленени брегове. В Голям Севан дъното е равно, бреговете са слабо разчленени, а дълбочината му е до 35 m. В северозападната част на езерото в миналото се е издигал скалист и с отвесни брегове остров Севан, на който е бил изграден Севанският манастир, но поради понижаването на нивото на езерото островът се е превърнал в полуостров.[1]

Хидроложки показателиРедактиране

Площта на водосборния басейн на Севан е около 5000 km², площ на езерното огледало 1242 km², обем 32,8 km³. В него се вливат 28 реки и водни потоци, по-големи от които са Масрик, Байдара, Варденис, Мартуни, Аргучи, Цакар, Кукудере, вливащи се основно в южната му част. От северозападния му ъгъл изтича река Раздан, ляв приток на Аракс. Воднота повърхност на езерото има лазурно-син цвят с прозрачност на водата до 11 m и средна минерализация 716 mg/l. Многогодишното колебание на водното ниво е от порядъка на 0,6 m, като най-високо е през юли и август, а най-ниско през февруари и март. Във водния баланс на езерото основна е ролята на повърхностното подхранване – 727 млн.m³ годишно, дъждовно и снежно подхранване – 491 млн.m³. В разходната част на водния баланс изпарението съставлава 1083 млн.m³, подземния отток – 85 млн.m³, а оттока по река Раздан – 50 млн.m³ (Приведените данни се отнасят за естественото състояние на езерото). Средната температура на повърхностния слой вода през юли и август е 17-19°С (максимална до 24°С), през януари и февруари 1,5-1,8°С. През по-голямата част от годината в езерото се наблюдава хипотермия. Цялото езеро замръзва само през изключително сурови зими. В поместената по-долу таблица са показани измененията на морфометричните данни за езерото. [1]

Показатели 1936 г. 2000 г. Разлика
Максимална дълбочина (m) 98,7 79,7 -19,0%
Средна дълбочина (m) 41,3 26,8 -35,0%
Площ на водното огледало (km³) 1416,2 1238,8 -12,5%
Обем (km³) 58,5 33,2 -43,2%
Ниво (m) 1916,0 1896,7 -19,3 m

Стопанско значениеРедактиране

През 2001 г. езерото юридически е окачествено като „стратегическа екосистема за икономиката, науката, обществото, медицината, климата, рекреацията, естетиката и духовенството“.[6]

В езерото се срещат 90% от рибите и 80% от сладководните раци, разпространени в Армения. То е с икономическо, културно и рекреационно значение.

Езерото е с важно значение за производство на евтина електроенергия, напояване, риболов и туризъм.[7]

Но северозападното му крайбрежие е разположен град Севан, на южното – сгт Мартуни, а на 7 km западно от него – град Гевар.[1]

Топографска картаРедактиране

  • К-38-XХХІІІ М 1:200000[8]
  • К-38-XХХІV М 1:200000[9]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Севан (езеро), т. 23, стр. 104
  2. Севан от урартск. суниа – „озеро“ Pospelov, Evgeniy. Географические названия мира [Geograficheskie Nazvaniia Mira] (Geographic names of the world). Moscow, 1998. ISBN 5-89216-029-7. с. 160. (на руски)
  3. Kirillova, Yulia M.. Армения—открытый музей. Искусство (издательство), 1969. с. 28. Урартийцам обязано своим происхождением слово „Севан“ (от „Сиунна“ – страна озерная). (на руски)
  4. Murzayev, Ed. M.. Словарь народных географических терминов. Mysl, 1984. с. 112. Вне ряда Севан – озеро в Армении, имя которого восходит к урартскому гумна – „озеро“. (на руски)
  5. René Grousset. The Empire of the Steppes: A History of Central Asia, Rutgers University Press, 1970, p. 348, ISBN 0-8135-1304-9
  6. Հայաստանի Հանրապետության օրենքը Սևանա լճի մասին [Republic of Armenia Law on Lake Sevan]. // parliament.am. 15 март 2001. (на арменски)
  7. EEA, 2015, p. 7
  8. mapk3833.narod.ru
  9. mapk3834.narod.ru