Северна марка (на немски: Nordmark) е средновековно маркграфство, създадено от Саксонската източна марка, от 965 до 1157 г.

Северна марка
965 – 983
Северна марка между 965 и 983 г. (червено)
Северна марка между 965 и 983 г. (червено)

След смъртта на маркграф Геро I Железния († 20 май 965) Саксонската източна марка, наричана също и Марка Геро (Marca Geronis), ‎е разделена на пет по-малки марки. Създават се Северната марка, Марка Лужица, Марка Майсен, Марка Цайц и Марка Мерзебург.

Северната марка се намирала между Елба и Одер и обхващала територията на по-късното Маркграфство Бранденбург с граници с Марка на Билунг (до 983), с Полша (до 983), към Марка Лужица, към Херцогство Саксония и към славянски територии.

Голяма част от Северната марка при Албрехт Мечката от род Аскани отива през 1157 г. към Маркграфство Бранденбург; други части отиват към Херцогство Померания („Предна Померания“) и към манастир Магдебург.

Маркграфове на Северна марка

редактиране

Източници

редактиране
  • Lieselott Enders, Altmark, Nordmark und die Elbe. Werden einer historischen Region. Aedificatio terrae: Beiträge zur Umwelt- und Siedlungsarchäologie Mitteleuropas. Festschrift für Eike Gringmuth-Dallmer zum 65. Geburtstag, hrsg. von Gerson H. Jeute, 2007
  • Johannes Schultze, Nordmark und Altmark, 1957 (Forschungen zur brandenburgischen und preußischen Geschichte, 1964)
  • Lutz Partenheimer, Die Entstehung der Mark Brandenburg. Mit einem lateinisch-deutschen Quellenanhang. 1. und 2. Auflage, Köln/Weimar/Wien 2007