Отваря главното меню

Северо Очоа де Алборнос (на испански: Severo Ochoa de Albornoz) е испано-американски биохимик и носител на Нобелова награда за медицина през 1959 г.

Северо Очоа
Severo Ochoa de Albornoz
испанско-американски биохимик
Статуята на Северо Очоа пред медицинското училище към Мадридския университет
Статуята на Северо Очоа пред медицинското училище към Мадридския университет

Роден
Починал

Образование Мадридски университет Комплутенсе
Научна дейност
Област Биохимия
Известен с изкуствен синтез на РНК
Награди Нобелова награда за физиология или медицина (1959)
Северо Очоа в Общомедия

БиографияРедактиране

Очоа е роден в Луарка, Испания в семейството на прависта и бизнесмен Северо Мануел Очоа и Кармен де Алборноз. Когато Северо е на 7 години, баща му умира и той и майка му се преместват в Малага, където получава средно образование. Той посещава колежа Малага през 1921 г. и получава бакалавърска степен. Неговият интерес към биологията е стимулиран от публикации на испанския невролог и нобелов лауреат Сантяго Рамон и Кахал. През 1923 г. Очоа постъпва в медицинския факултет на Мадридския университет, където се надява да работи с Кахал, но нобелистът междувременно се пенсионира.

През 1929 г. Очоа се дипломира, а две години по-късно сключва с брак с Кармен Гарсия Кобиян, но нямат деца. Между 1936 и 1941 г. работи в лаборатории в Германия и Англия над междинния метаболизъм на въглехидратите и мазнините. Оттогава до 1941, той заема различни длъжности, работи с много хора на много места, но в началото на Втората световна война заминава за САЩ. През 1942 г. е назначен за младши-сътрудник изследовател във факултета по медицина на Нюйоркския университет и там по-късно става асистент по биохимия (1945), професор и председател на департамента по фармакология (1946) и професор по биохимия (1954). През 1956 г. получава американско гражданство.

Научни изследванияРедактиране

Очоа е сред първите учени, които доказват, че при разграждането на хранителните вещества клетката отделя енергия, която се натрупва и използва посредством фосфатни съединения. През 1955 г. Очоа изолира ензима полинуклеотидфосфорилаза, с чиято помощ сътрудниците му извършват изкуствен синтез на РНК. За този си принос Очоа е удостоен с Нобелова награда през 1959 г., която споделя с Артър Корнбърг.

Очоа продължава да работи върху изследванията си над синтеза на протеини и репликация на РНК до 1985 г., когато се завръща в Испания и започва да консултира испанските власти, отговарящи за научната политика, а също и испански учени. Умира в Мадрид, където нов изследователски център, планиран още през 1970 г., е построен и наречен на негово име.

Външни препраткиРедактиране