Севтополски надпис

Големият надпис от Севтополис (наричан още Севтополски надпис) е документ на старогръцки език, от началото на III в. пр. Хр., намерен при разкопките на древния град Севтополис.

Текстът представлява клетва на съпругата на Севт III, Береника и синовете ѝ, относно задължения, поети от Севт. Надписът разкрива данни за организацията на тракийските градове Севтополис и Кабиле в началото на III в. Според надписа, и двата града имат агора (тържище и/или площад). В Кабиле има храм на Артемида Фосфорос (Фосфорион) и олтар на Аполон, а в Севтополис – храмове на Дионис и на Самотракийските богове.

Намерен при разкопки в т.нар. „дворец“ в Севтополис през 1953 г. Издялан е в 37 реда върху каменна плоча с фронтон, с размери 63 х 25 см, дебелина 6 см.

На добър час. Клетва на Береника и синовете ѝ относно Епимен: тъй като, когато Севт [ΙΙΙ] бе в добро здраве [т.е. бе жив], предаде на Спарток Епимен и неговите имущества, а Спарток му даде клетва [гаранция – за Севт] относно тези неща, Береника и нейните синове – Хебризелм, Терес, Саток и Садала [и техните потомци – ?] решиха: да предоставят Епимен на Спарток – него и имуществата му – за цял живот. На Епимен се вменява в дълг да служи на Спарток или на тези, на които Спарток [му] заповяда, доколкото [му] позволяват силите. А синовете на Береника да изведат от храма на Самотракийските богове Епимен, при което да не му причиняват вреда по никакъв начин изобщо. А да го предадат на Спарток заедно с имуществата му и да не присвояват нищо от имуществата му, при положение, че той не извърши никаква неправда [нищо нередно]. Но се появи съмнение, че той [Епимен] върши нещо нередно, по отношение на тези неща, Спарток да бъде арбитър.

Тази пък клетва да бъде написана на каменни плочи [4 на брой], [които] да бъдат поставени – [една] в [град] Кабиле във Фосфориона, [друга] на агората при олтара на Аполон, а [трета] – в Севтополис – в храма на Великите богове и [четвърта] – на агората в храма на Дионис до олтара.

А на заклелите се и на тези, които спазват клетвите, да им бъде за добро и за щастие, а от страна на Береника да останат в сила по отношение на него и старите [предишните] клетви [т.е. Береника да спази и старите клетви, дадени от Севт на Спарток по отношение на Епимен].

—  Превод (Методи Манов)[1]

ЛитератураРедактиране

  • Оригинален текст: SEG 42:661 (IGBulg III2 1731)
  • Манов, М. 1998. Големият надпис от Севтополис, Археология 39(1 – 2), с. 8 – 9.
  • Тачева, М. 1987. История на българските земи в древността. Част II. София.
  • Calder, W. 1996. The Seuthopolis Inscription, in: R. Wallace – E. Harris (eds.), Transitions to Empire. Essays in Greco-Roman History, 360 – 146 B. C., in Honor of E. Badian (Oklahoma Series in Classical Culture 21), Norman – London 1996, 167 – 178.
  • Elvers, K.-L. 1994. Der „Eid der Berenike und ihrer Söhne“. Eine Edition von IGBulg. III 2, 1732, Chiron 24, 1994, 241 – 266.
  • Graninger, C.D., 2018. New Contexts for the Seuthopolis Inscription (IGBulg 3.2 1731), Klio 100(1), 178 – 194.
  • Tatscheva, Μ. 2002. Seuthes III, Seuthopolis und Kabyle (341 – 252 v. Chr.) nach den epigraphischen und numismatischen Angaben, in: A. Fol (ed.), Thrace and the Aegean. Proceedings of the Eighth International Congress of Thracology. Sofia – Yambol, 25 – 29 септември 2000, Sofia 2002, 325 – 331.

БележкиРедактиране

  1. Манов, М. 1998. Големият надпис от Севтополис, Археология 39(1 – 2), с. 8 – 9.