Седемнадесетоъгълник

полигон със 17 ръба

Седемнадесетоъгълникът (или хептадекагон) е многоъгълник със седемнадесет страни и ъгли.

Правилен седемнадесетоъгълник

Сборът на всички вътрешни ъгли е 2700° или радиана. Има 119 диагонала. Броят им се определя по общата формула за многоъгълник , откъдето при се получава

.

Правилен седемнадесетоъгълник е този, при който всички страни и ъгли са равни. Той е представлявал интерес през вековете и е бил обект на дългогодишни научни изследвания. Свързва се най-вече с откритията на немския математик Карл Фридрих Гаус. По-нататък в статията се разглежда правилен седемнадесетоъгълник.

Ъгли редактиране

Вътрешният ъгъл е

 

Централният ъгъл и външният ъгъл са

 
 
Вътрешен и централен ъгъл на правилен седемнадесетоъгълник

Лице редактиране

Лицето S /или площта/ на правилен седемнадесетоъгълник може да бъде намерено по три начина:

  • По страната a:
 
 
 

В литературата и статията в съответствие с чертежа сe използват и други обозначения:
А вместо S, s вместо a, ru вместо R и ri вместо r .

Построения редактиране

Точно построение и доказателства на Гаус редактиране

Тъй като 17 е просто число на Ферма, правилен седемнадесетоъгълник може да бъде построен с линийка и пергел:[1]

 
 
Съобщението на Гаус през 1796 г., че правилният 17-ъгълник може да бъде построен с пергел и линийка. Лист на вестник „Обща литература“, 1796 г., стр. 554.

Това е доказано от Карл Фридрих Гаус в неговата монография „Аритметични изследвания“ през 1796 г., когато е на 19 години.[2] Той доказва, че ако нечетните прости делители n на окръжността на равни дъги са различни прости числа на Ферма, тоест прости числа от вида  , тогава правилен n-ъгълник може да бъде построен с помощта на линийка и пергел (Теорема на Гаус-Ванцел). Тук m е цяло неотрицателно цяло число  .
При  ,  ;
при  ,  ;
при  ,  ;
при  ,  ;
при  ,  ; и т. н.
Следователно, от правилните n-ъгълници с нечетен брой страни, с линийка и пергел могат да се построят правилен триъгълник, петоъгълник, седемнадесетоъгълник, 257-ъгълник и т. н.

Доказателството на Гаус разчита и на факта, че построимостта е еквивалентна на изразимостта на тригонометричните функции на централния ъгъл в правилния 17-ъгълник чрез аритметични операции и извличане на квадратен корен. Така конструирането на правилен 17-ъгълник включва намиране на косинус от   чрез корен квадратен. В същата книга „Аритметични изследвания“ Гаус определя стойността на косинуса на централния ъгъл на седемнадесетоъгълника: [3]

 

   

Гаус дава тази формула в съвременна нотация, както е представена и в [4].

От този резултат произтича конструктивността и се прилага при построението:

 
Гаусова конструкция на правилния седемнадесетоъгълник.

Освен това резултатът може да се използва и за изчисляване на различни размери на седемнадесетоъгълника, като дължина на страната  , обиколка (периметър)  , радиус на вписаната окръжност  , диагонал върху две страни   и площ  :

Размери на правилен седемнадесетоъгълник, изразени чрез радиуса на описаната окръжност  , централния ъгъл   и неговия косинус  
Дължина на страната    

 

Периметър    
Радиус на вписаната окръжност    
Диагонал    
Площ    
Вътрешен ъгъл    

Построениe чрез Гаусовата кратка версия на формулата редактиране

На 21 юни 1801 г. Гаус представя на Академията в Санкт Петербург така наречената кратка версия в три стъпки за неговата горна формула, която е резултат от групирането на суми от индивидуални косинусови стойности. През 2009 г. Фридрих Л. Бауер ги описва подробно в книгата си „Historische Notes on Computer Science“ в главата „Карл Фридрих Гаус, 17-ъгълникът и MATEMATИКA“. [5] В кратката версия са въведени спомагателните величини   и  :

  и
 

Така за косинуса на централния ъгъл се получава резултатът: [6]

  и
 

Построяването чрез Гаусовата кратка версия на формулата включва следните етапи:

  • Построяване на спомагателните величини   и произведението  
 

Тук се прилага:

  и

 .

При построенията е важно да не се объркат точките N с О, както и P с J или Q, защото са много близки.

В резултат се получава:

 ,   и

 .

  • Построяване на спомагателните величини   и  .
 

 ,  ,  , отсечка  , дъга 90° ,  ,   ,   ,  ,  , окръжност  , линия  ,  , ¼ кръг  ,  || ,  , линия  ,  ,  ,  , ½ кръг  ,   ,  ,  ,  .

  • Построяване на корен квадратен от   и косинус от централния ъгъл  .
 


Доказателствата на Гаус представляват първия напредък в изграждането на правилен многоъгълник от над 2000 години. Гаус е бил толкова вдъхновен от откритието си, че в края на живота си завещал на гроба му да бъде изсечен правилен седемнадесетоъгълник. Скулпторът отказва да го направи с аргумента, че конструкцията ще бъде толкова сложна, че резултатът ще бъде неразличим от кръг. [2]

Точно построение на Ричмънд редактиране

През 1893 г. Хърбърт Уилям Ричмънд публикува изрично описание на построяването на правилен шестоъгълник в 64 стъпки. Тази конструкция е показана по-долу.

 
Построение правильного семнадцатиугольника
  1. Начертава се голям кръг k₁ (бъдещата описана окръжност около 17-ъгълника) с център O.
  2. Прекарва се нейният диаметър AB.
  3. Построява се към него перпендикуляр m, пресичащ k₁ в точките C и D.
  4. Отбелязва се точка E — среда на DO.
  5. По средата на EO се отбелязва точка F и се прекарва отсечката FA.
  6. Построява се ъглополовящата (бисектрисата) w₁ на ъгъл ∠OFA.
  7. Построява се ъглополовящата w₂ на ъгъла между m и w₁, която пресича AB в точка G.
  8. От точка F се издига перпендикуляр s към w₂.
  9. Построява се ъглополовящата w₃ на ъгъла между s и w₂. Тя пресича AB в точка H.
  10. Построява се окръжността на Талес k₂ с диаметър HA и център в точка M. Тя се пресича с CD в точките J и K.
 
Анимирано построение на Ерхингер
11. Построява се окръжността k₃ с център G през точките J и K. Тя се пресича с AB в точках L и N. Тук е важно да не се обърка N с M, те са много близки.
12. Построява се допирателната към k₃ през точка N.

Пресечните точки на тази допирателна с първоначалната окръжност k₁ са точките P₃ и P₁₄ на желания седемнадесетоъгълник. Ако се вземе средата на получената дъга като P₀ и се нанесе дъгата P₀P₁₄ около кръга три пъти, всички върхове на седемнадесетоъгълника ще бъдат построени.

Построение на Ерхингер редактиране

Конструиране на правилен седемнадесетоъгълник с линийка и пергел в 64 стъпки е създадено и от Йоханес Ерхингер.

Построение на Жерард редактиране

Л. Жерард построява правилен 17-ъгълник само с пергел и публикува резултата в Mathematische Annalen (48-ми том) през 1897 г. [7][8]

 
Пълно построение на Жерард
 
Анимирано построение на Жерард


Построение на ДеТемпъл редактиране

Изследванията с резултати продължават и в по-ново време. През 1991 г. Дуейн У. ДеТемпъл използва за построение на правилен 17-ъгълник четири така наречени окръжности на Карлайл. [9][10]

 
Пълно построение на ДеТемпъл
 
Анимирано построение на ДеТемпъл с пауза 20 s в края


Източници и бележки редактиране

  1. Constructible Polygon, mathworld.wolfram.com
  2. а б Arthur Jones, Sidney A. Morris, Kenneth R. PearsonAbstract Algebra and Famous Impossibilities, p. 178, ISBN 0387976612, Springer, 1991.
  3. Carl Friedrich Gauss – Disquisitiones Arithmeticae, eod books2ebooks, p. 662 item 365.
  4. Callagy, James J. – "The central angle of the regular 17-gon", Mathematical Gazette 67, December 1983, 290–292.
  5. Friedrich L. Bauer: Historische Notizen zur Informatik. Berlin, Heidelberg 2009, S. 413 (Google Books, Carl Friedrich Gauß, das 17-Eck und MATHEMATICA, Die Methode der Gruppierung).
  6. Hans Vollmayr: 17 gleiche Ecken und Kanten mit Zirkel und Lineal. In: Göttinger Bibliotheksschriften 30 „Wie der Blitz einschlägt, hat sich das Räthsel gelöst“ Carl Friedrich Gauß in Göttingen. Niedersächsische Staats- und Universitätsbibliothek, Göttingen 2005, ISBN 3-930457-72-5, S. 103 (Das Siebzehneck: die Zeichnung, → „ ... so dass uns am Schluss nur noch die Gleichung ...“).
  7. Felix Klein, Walther Dyck, Adolph Mayer – Inhalt des achtundvierzigsten Bandes, Mathematische Annalen, Göttinger Digitalisierungszentrum, Leipzig, 1897. Посетен на 19.10.2021.
  8. L. Gérard – Construction du polygone régulier de 17 côtés au moyen du seul compas, Mathematische Annalen, s. 390–392, Göttinger Digitalisierungszentrum, 8.7.1896. Посетен на 20.10.2021.
  9. Окръжността на Карлайл (също окръжност на Лил) е специална окръжност в декартовата координатна система, чиито точки на пресичане с оста x съвпадат с точките на пресичане на нормализирана квадратична функция и оста x. Следователно може да се използва за геометрично построяване на нулите на нормализирана квадратична функция.
  10. Duane W. DeTemple – Carlyle Circles and the Lemoine Simplicity of Polygon Constructions, wayback 20110811144945, The American Mathematical Monthly, Vol. 98, No. 2 (Feb., 1991), p. 101–104. Aufgerufen am 3 April 2017.