Седефче

	Седефче
	Класификация
надимперия:	Биота (Biota)
надцарство:	Еукариоти (Eukaryota)
подимперия:	Diaphoretickes
надцарство:	Архепластиди (Archaeplastida)
подцарство:	Зеленоподобни водорасли (Viridiplantae)
инфрацарство:	Стрептофити (Streptophyta)
надотдел:	Висши растения (Embryophytes)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
подотдел:	Семенни растения (Spermatophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	mesangiosperms
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	core eudicots
(без ранг):	Superrosids
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Малвиди (malvids)
разред:	Сапиндоцветни (Sapindales)
семейство:	Седефчеви (Rutaceae)
род:	Рута (Ruta)
вид:	Седефче (Ruta graveolens)
	Научно наименование
	Ruta graveolens Linnaeus, 1753
	Седефче в Общомедия
	[ редактиране ]

За едноименното село вижте Седефче (село).

Седефче (на латински: Ruta graveolens) е растение, полухраст, среща се в диво състояние в южна Европа и Крим, по каменисти, слънчеви места.

Ботаническо описание

Седефче, илюстрация

Ruta graveolens

Седефчето е полухраст със силен аромат, достига височина от 50 – 100 см.

Стъблото е изправено, разклонено, вдървено в основата.

Листата са подредени последователно, издължено овални, месести, жълто-зелени.

Цветчетата са дребни, на къси дръжчици, със зеленикаво-жълт цвят, с петлистни, с десетина тичинки, събрани в съцветие. Цъфти през юни – август.

Формулата на цвета е: $\ast K_{5}\;C_{5}\;A_{5+5}\;G_{({\underline {4-5}})}$ ^[1]

Плодът е топчеста кутийка с четири гнезда. Семената са дребни, с дължина 1 – 1,5 мм.

В зелената част на ръстението се съдържа етерични масла (0,25 – 1,2 %), витамин С (156,6 мг%), дъбилни вещества, фуранокумарини, алкалоиди и флавонгликозид рутин.

В корените има кумарин, фурокумарины, алкалоиди и етерични масла.^[2]

Растението се отглежда заради младите листа, които се използват за подправки и за лекарствени цели.

Извличаните етерични масла се използват в парфюмерията.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Седефче

↑ Барабанов Е.И., Ботаника: учебник для студ.высш.учеб.заведений, Издательский центр „Академия“
↑ Лекарственные свойства сельскохозяйственных растений, Под ред. Борисова М. И., издателство „Ураджай“, 1974 г.