Отваря главното меню
Седми вселенски събор в Никея, Manasses-Chronik, 14 век
Седми вселенски събор в Никея, икона от 17 век, Новодевичи-манастир, Москва

Седмият вселенски събор или Вторият никейски събор се провежда от 24 септември до 13 октомври 787 г. в град Никея (днес Изник). Свикан е от императрица Ирина и се ръководи от константинополския патриарх Тарасий. Целта му е осъждане на иконоборско учение, наложеното във Византия от император Лъв III.

ПодготовкаРедактиране

Подготовката за нов Вселенски събор изисква да се избере нов патриарх, който да смени починалия си предшественик. При прослушването на кандидатите в двореца Магнаура, Ирина предложила императорския секретар Тесарий. Другите епископи иконоборци които били там не се съгласили, защото не желаели нов събор, който отново да позволи иконопочинането. Позовали се и на факта, че Тесарий не е в лоното на църквата. Тесарий не бил приет. Ирина го въвела набързо в църковната йерархия и на 25 декември 784 г. Константинопол посрещнал новия си вселенски патриарх. След това императрицата изпраша послание за свикване на нов Вселенски събор, включително и до римския папа Адриан.

На 27 октомври 785 пристигнало послание от папата в което той подкрепя Ирина в това си начинание, но, за да признае събора искал да бъдат изпълнени следните правила:

съборът от 754 г. да бъде анатемосан в присъствието на папските легати;

императрицата и сената да призначт неприкостновеността на папските пратеници;

връщането на римския диоцез на Южна Италия, която по-рано папа Лъв III предал на юрисдикцията на цариградския патриарх;

константинополския патриарх да не се титулува вселенски.

Разгонването на събора от 786 г.Редактиране

Откриването на събора било насрочено за 7 август 786 г. в Константинопол. Епископите в града започнали преговори за саботажа на събора. Така на 6 август пред патриаршеския храм се провел митинг. Това не уплашило Ирина и на следващия ден тържествено е открит Седмия Вселенски събор. Докато в храма където заседавали се четяло Евангелието, група въоръжени войници нахлула и заплашила със смърт присъстващите ако внесат в храма идоли (икони). Присъстващите не могли да направят друго освен да се разотидат.

Това не обезкуражило Ирина.От мерки за безопасност тя премества императорския двор в Тракия, а столичните легиони – иконоборци са пратени в Мала Азия, където настъпват арабите.

Ирина пак свиква събор, но този път в Никея, за да подсигури неприкосновеността на присъстващите там епископи.

Събора от 787Редактиране

на 24 септември е открит тържествено Втория Никейски събор на който императрицата не присъства лично, но изпраща представители. Проведени са общо осем заседания по чийто решения иконопочитанието е легализирано, а на четвъртото заседание в заседателната зала е внесена икона. Последното заседание е в Константинопол и Ирина лично присъства на него. На 23 октомври събора е закрит.

ЛитератураРедактиране

  • Lamberz, Erich (Hrsg.): Concilium universale Nicaenum secundum. Concilii Actiones I-III (Acta Conciliorum Oecumenicorum 2,3,1), Berlin, New York 2008
  • Ralf van Bühren: Kunst und Kirche im 20. Jahrhundert. Die Rezeption des Zweiten Vatikanischen Konzils, Verlag Ferdinand Schöningh, Paderborn 2008, ISBN 978-3-506-76388-4
  • Uphus, Johannes Bernhard: Der Horos des Zweiten Konzils von Nizäa 787. Interpretation und Kommentar auf der Grundlage der Konzilsakten mit besonderer Berücksichtigung der Bilderfrage, Verlag Ferdinand Schöningh, Paderborn 2004, ISBN 978-3-506-74729-7
  • Die ikonoklastische Synode von Hiereia 754. STAC 15, Tübingen 2002

Външни препраткиРедактиране