Седми пехотен преславски полк

Седми пехотен преславски полк е полк от българската армия, част от Четвърта пехотна преславска дивизия.

Седми пехотен преславски полк
Портал-паметник на 7 полк в Шумен от края на 20-те години на XX век
Информация
Активна12 октомври 1884 – 1945
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Размер3000 – 5000
Гарнизон/щабШумен
Годишнини7 ноември - победата при Сливница
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Стефан Тошев
Ген. Никола Генев
Ген. Вичо Диков

Формиране

редактиране

Седми пехотен преславски полк е формиран под името Седми пеши преславски полк с указ № 41 от 12 октомври 1884 година, като в състава му влизат Врачанска №8 пеша дружина, Орханийска №11 пеша дружина и Разградска №22 пеша дружина

На 14 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Вичо Диков, а командващи дружините на полка са съответно: на 1-ва дружините капитан Недко Лудогоров, на 2-ра капитан Иван Цончев, на 3-та капитан Тодор Мицев и на 4-та – капитан Димитър Обрешков. Към 1 октомври 1885 г. полкът е съставен от 3826 войници и офицери.[1]

Сръбско-българска война (1885)

редактиране

През Сръбско-българската война (1885) полкът се командва от капитан Вичо Диков и взема участие при боевете при Сливница и Пирот.

След демобилизацията полкът влиза в състава на 4-та бригада като 1-ва и 2-ра дружина са с щаб в Шумен, а 3-та в Разград. След реорганизацията на българската армия през 1891 г. полкът влиза в състава на новосформираната 4-та пехотна преславска дивизия, като част от 1-ва бригада с щаб в Шумен.

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.

През Междусъюзническата война (1913) полкът се командва от полковник Асен Николов и участва във военните действия на гръцкия фронт.

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

Преди българското включване в Първата световна война (1915 – 1918) полкът се командва от полковник Михаил Сапунаров и влиза в състава на 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия. По-късно командването на полка поема полковник Атанас Добрев. В началото на войната полкът се състои от 4 дружини и 1 картечна рота.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 61
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5005
Коне: 511 Обикновени коли: 63
Товарни коли: 270
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4265
Картечници: 4

Участва в Тутраканската операция (2 – 6 септември 1916), където атакува и превзема форт № 7 на Тутраканската крепост.

До края на 1916 г. воюва срещу румънци и руснаци в Северна Добруджа. Участва в сраженията при Кубадинската позиция (19 октомври) Констанца (22 октомври), Черна вода, Тулча, край манастира „Кокош“, Еникьой, Мейданкьой.

Между двете световни войни

редактиране

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 7 пехотна преславска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 7 пехотна преславска дружина и 15 жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина.[3]

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 – 1942 и 1944). През юли 1942 година в полка е разкрита тайна комунистическа конспирация, по-късно участва в преследване на партизани в Провадийско. През септември 1944 година в полка е формирана гвардейска дружина. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 4-та пехотна преславска дивизия с която участва в боевете при Равна Дъбрава, Подуево, Ястребец, Ниш, Косово поле и др.[3]

По времето когато полкът е на фронта (1913, 1915 – 1918, 1941 – 1944) в мирновременния му гарнизон се формира 7 допълваща дружина.

В периода от 1947 до 1952 г. полкът продължава да функционира в гр. Коларовград (дн. Шумен), като от 1950 г. към полка се числи гранична дружина „Камчия“, през същата година е преименуван на Седми стрелкови полк с явно наименование под. 3120, а от ноември същата година поделението е променено на 65040. През август 1951 г. е преименуван на Двадесет и девети стрелкови полк, а през 1960 г. в Двадесет и девети мото-стрелкови полк. През април 1961 г. със заповед на Министъра на народната отбрана полкът става учебен и готви командира на отделения и съгласно заповед № 4578 от 26 март 1963 г. на Министъра на НО по реорганизацията на БНА Двадесет и девети мотострелкови полк става Двадесет и девети учебен мото-стрелкови батальон – под. 65040., с постоянна местостоянка в Коларовград.[4]

От 1 октомври 1964 г. със заповед на МНО батальонът се води Двадесет и девети отделен мотострелкови батальон, а на основание разпореждане 0059 от 1977 г. на началника на ГЩ-МНО от 1 януари 1978 г. поделението приема военнопощенски номер 34220, след което на основание постановление на ЦК на БКП от 1 юли 1988 г., № 075 от 25 май 1988 и заповед № 0041 от 25 май 1988 г. на министъра на Народната отбрана полкът се разформирова и създава Двадесет и девети отдел за подготовка на мотострелкови резерви и съхранение на въоръжение и техника. На основание Министерска заповед (МЗ) № ОХ-00251 от 24 юли 1995 г. и заповед № 0199 от 1 септември 1995 г. към отдела е създаден учебен център за подготовка на новобранци. На основание МЗ № ОХ-004288 от 8 юли 2001 г. отделът ликвидира. закрива се военнопощенския номер 34220, считано от 15 септември 2001 година.[4]

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Седми пеши преславски полк (12 октомври 1884 – 1892)
  • Седми пехотен преславски полк (1893 – 1 декември 1920)
  • Седма пехотна преславска дружина (1 декември 1920 – 1928)
  • Седми пехотен преславски полк (1928 – 1949)
  • Седми стрелкови полк (1950 – август 1951)
  • Двадесет и девети стрелкови полк (август 1951 – 1960)
  • Двадесет и девети мото-стрелкови полк (1960 – април 1961)
  • Двадесет и девети учебен мотострелкови полк (април 1961 – 26 март 1963)
  • Двадесет и девети учебен мотострелкови батальон (26 март 1963 – 1 октомври 1964)
  • Двадесет и девети отделен мотострелкови батальон (1 октомври 1964 – 1971)
  • Двадесет и девети мотострелкови полк (1972 – 25 май 1988)
  • Двадесет и девети отдел за подготовка на мотострелкови резерви и съхранение на въоръжение и техника (25 май 1988 – 15 септември 2001)

Командири

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Константин Рябинкин 12 октомври 1884 – 14 септември 1885
2. Капитан Вичо Диков 14 септември 1885 – 14 ноември 1886
3. Капитан Недко Лудогоров 14 ноември 1886 – 1887
4. Капитан Никифор Никифоров 1887 – 1887
5. Майор Стефан Тошев 2 ноември 1887 – януари 1890
6. Капитан Николов януари 1890 – 1890
7. Подполковник Лазар Обрешков 7 март 1890 – 1893
8. Подполковник Витанов 15 февруари 1893 – 1894
9. Подполковник Никола Генев 1 юни 1894 – 1900
10. Подполковник Христо Луков 25 февруари 1900 – 28 май 1905
11. Подполковник Стоян Георгиев 3 юни 1905 – 1907
11. Подполковник Божко Икономов 1907 – 1907
12. Полковник Иван Паскалев 12 януари 1908 – нач. на пролетта на 1912
13. Полковник Христо Юрданов нач. на пролетта на 1912 – 1913
Полковник Асен Николов 1913
Полковник Стефан Попов 23 май 1914 – 7 ноември 1914
Полковник Юрданов до октомври 1914
Полковник Михаил Сапунаров от октомври 1914
Подполковник Атанас Добрев 1915 – 12 септември 1916
Подполковник Хр. Енев от 12 септември 1916
Подполковник Добри Коларов до 21 ноември 1916
Подполковник Димитър Димитриев/Димитриев от 21 ноември 1916
Полковник Никола Бакърджиев от 1 април 1921
Подполковник Александър Морфов до 1922
Полковник Тодор Георгиев от 1923
Полковник Минчо Банковски към 1926
Подполковник Георги Марков 1927 – 1931
Подполковник Никола Марков 1930 – 1934
Подполковник Георги Липовански 1935 – 1939?
Полковник Георги Ковачев 1939 – 29 юни 1941
Подполковник Георги Георгиев 1941
Подполковник Коста Куцаров 1944 – 1945?
Полковник Симеон Драганов 1946 – 1946
Подполковник Борис Станчев 1946

Други командири: Александър Морфов, Иван Харизанов

  1. Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 163
  2. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  3. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 27
  4. а б ДВИА, ф. 755, История на фондообразувателя

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране