Сейнт Джон (река)
Сейнт Джон (на английски: Saint John River) е река в североизточната част на САЩ (щата Мейн) и югоизточната част на Канада, провинция Ню Брънзуик, вливаща се в залива Фънди на Атлантическия океан. Дължината ѝ от 673 км[1] ѝ отрежда 44-то място сред реките на Канада.
| Сейнт Джон | |
|---|---|
 Изглед от река Сейнт Джон в района на град Фредериктън | |
| Общи сведения | |
| Местоположение | САЩ (щата Мейн) и Канада (провинция Ню Брънзуик) |
| Дължина | 673 km |
| Водосб. басейн | 55 200 km² |
| Отток | 1130 m³/s |
| Начало | |
| Място | сливането на реките Нортуест Бранч (лява съставяща) и Саутуест Бранч (дясна съставяща) |
| Координати | |
| Надм. височина | 320 m |
| Устие | |
| Място | в залива Фънди, Атлантически океан |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Ширина | 380 m |
| Сейнт Джон в Общомедия | |
Географска характеристика редактиране
Извор, течение, устие редактиране
Река Сейнт Джон се образува в северозападната част на щата Мейн от сливането на реките Нортуест Бранч и Саутуест Бранч, водещи началото си от Апалачите. В горното си течение, до градчето Сейнт Франсис тече на североизток, след което постепенно завива на изток, а след това – на югоизток и в този си участък служи за граница между Канада и САЩ. В близост до канадския град Гранд Фолс реката навлиза изцяло в канадска територия (провинция Ню Брънзуик). В началото тече на юг, при град Удсток завива на изток, преминава през административния център на провинцията град Фредериктън, при езерото Гранд завива отново на юг и при град Сейнт Джон се влива в залива Фънди на Атлантическия океан.
Водосборен басейн, притоци редактиране
Площта на водосборния басейн на Сейнт Джон е 55 200 km2,[1] от които в Канада са 35 500 km2, а в САЩ – 19 700 km2.
Водосборният басейн на Сейнт Джон се простира на части от две канадски провинции Ню Брънзуик (около 60% от площта на провинцията) и Квебек (малък сектор в южната част на провинцията) и северната част на щата Мейн в САЩ.
На северозапад басейнът на Сейнт Джон граничи с басейните на малки реки, вливащи се в река Сейнт Лорънс, на североизток — с басейните на малки и къси реки Сен Морис, вливащи се в залива Сейн Лорънс, а на юг – с басейните на реките Кенебек и Пенобскот, вливащи се в залива Мейн на Атлантическия океан.
Основни притоци на Сейнт Джон са:
(→ ляв приток, ← десен приток, в скобите – дължина в км)
- → Нортуест Бранч (25)
- ← Саутуест Бранч (100)
- → Биг Блак Ривър
- → Литъл Блак Ривър
- ← Алагаш (105)
- → Сейнт Франсис (Сен Франсоа) (120)
- ← Фиш Ривър (112)
- → Мадаваска (48)
- → Грийн Ривър
- ← Арустук (180)
- → Тобик
- → Нашуак (113)
- ← Оромокто (42)
- → Салмон
- → Канаан
- → кенебекасис (97)
Хидроложки показатели редактиране
Многогодишният среден дебит в устието на Сейнт Джон е 1130 m3/s.[1] Максималният отток на реката е през месеците май и юни, а минималния през януари и февруари. Около два-три месеца в година реката замръзва.
Селища редактиране
Долината на река Сейнт Джон е гъсто заселена, като тук възникват едни от първите селища на европейски преселници в днешната провинция Ню Брънзуик на Канада и щата Мейн на САЩ. Данните за населението са към 2011 г.
- Форт Кент (Мейн) – 4097 души;
- Мадаваска (Мейн) – 4035 души;
- Едмъндстоун (Ню Брънзуик) – 16 032 души;
- Ван Бурен (Мейн) – 2171 души;
- Сейнт Ленард (Ню Брънзуик) – 1343 души;
- Гранд Фолс (Ню Брънзуик) – 5706 души; В града се намира и красивия едноименен водопад на реката
- Удсток (Ню Брънзуик) – 5254 души;
- Фредериктън (Ню Брънзуик) – 56 224 души;
- Сейнт Джон (Ню Брънзуик) – 70 063 души;
История и стопанско значение редактиране
Долното течение на реката за първи път е посетено и изследвано през юни и юли 1604 г. от известния френски изследовател на Канада и басейна на река Сейнт Лорънс Самюел дьо Шамплен, който на 24 юни 1604 г. навлиза в устието ѝ и я назовава в чест на Йоан Кръстител (Свети Йоан, Сейнт Джон).[2]
През 17-и и 18-и век по долното и средно течение на реката се заселват множество, главно френски преселници в основаната по това време френска колония Акадия. През 1759 г. почти целият басейн на реката е завладян от британските войски, като през 1784 г. тази територия е включена в новообразуваната английска колония Ню Брънзуик.
През 18-и и 19-и век, преди ерата на жп линиите, Сейнт Джон е важна транспортна артерия, а гъстите и необятни гори в басейна ѝ са предпоставка за развитие на дърводобива и дървопреработването. Официалната граница между британските и американските владения е определена от договора Уебстър – Ашбъртън от 9 август 1842 г.
През 1950-те и 1960-те години от транспортен коридор реката се превръща в основен източник за производство на евтина електроенергия, когато на и са изградени язовирните стени „Бийчуд“ и „Мактакуак“, в основата на които действат големи ВЕЦ-ове. През последните 20 – 30 години все по-голямо значение придобива туризмът по и около реката.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-12-12.
- ↑ Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 160.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Saint John River (Bay of Fundy) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |