Сейнт Килда
Сейнт Килда (на английски: St Kilda; на шотландски келтски: Hiort) е изолиран архипелаг, разположен на 64 km северозападно от остров Норт Уист (Шотландия) в северната част на Атлантическия океан. Той включва най-западните острови на Външните Хебриди. Най-големият остров от групата е Хирта, чийто крайбрежни скали са най-високите в Обединеното кралство. Другите три острова – Дън, Соя и Борерай, в миналото са използвани за паша и лов на птици.
| Сейнт Килда St Kilda Hiort | |
 Изглед към Вилидж Бей | |
 | |
| Страна |  Великобритания |
|---|---|
| Адм. единица | Външни Хебриди, Шотландия |
| Акватория | Атлантически океан |
| Площ | 8546 km² |
| Население | 0 души (2011) 0 души/km² |
| Най-висока точка | 430 m н.в. |
  Местоположение във Великобритания | |
| Световно наследство на ЮНЕСКО | |
| В регистъра | St Kilda |
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Тип | културно, природно |
| Критерии | iii, v, vii, ix, x |
| Вписване | 1986 (10-а сесия) |
| Разширение | 2004, 2005 |
| Площ | 24 201 ha |
| Сейнт Килда в Общомедия | |
Произходът на името е обект на догадки. Човешкото наследство на островите включва уникални архитектурни постройки от праисторическите периоди, макар най-ранните писмени свидетелства за островите да датират от Късното средновековие. Средновековното селище Хирта е построено наново през 19 век, но болестите, донесени от туристите, и вълненията покрай Първата световна война в крайна сметка довеждат до евакуацията на острова през 1930 г. Историята на архипелага е вдъхновява някои творби в изкуството.[1]
Постоянното поселение на островите вероятно датира отпреди две хилядолетия,[2] като жителите вероятно никога не надвишават 180 души, достигайки максимума си в края на XVII век. През следващите години населението постепенно намалява, докато към май 1930 г. достига 36 души.[3] Всички те живеят на остров Хирта.
На островите са разположени уникални по своя тип каменни убежища и докато много от тях все още са запазени, те постепенно тънат в разруха.[4] От тях, 1260 се намират на Хирта и 170 на останалите острови. В днешно време, единствените жители на архипелага са военните, които имат база там от 1957 г. През лятото е посещаван и от учени.[5]
През 1986 г. островната група получава статут на обект на световното наследство, като това е един от малкото такива обекти в света, които са едновременно природно и културно наследство.[6] Две уникални ранни породи овце са оцелели на островите – едната от новокаменната епоха, а другата от желязната епоха. В архипелага гнездят и се размножават различни видове морски птици, сред които бял рибояд, тъпоклюна кайра и полярен буревестник.
Източници редактиране
- ↑ McMillan, Joyce (3 March 2007) "St Kilda the Opera brings out the bully-boys". Edinburgh. The Scotsman.
- ↑ Сейнт Килда – едно от най-призрачните места в света
- ↑ Stories from St Kilda // National Records of Scotland. 31 May 2013.
- ↑ Cleit of the Week // Ranger's Diary. St Kilda Today, 2007-08-13. Архивиран от оригинала на 2013-12-12. Посетен на 2021-09-07.
- ↑ "The new residents of St Kilda archipelago". (29 August 2010). BBC News.
- ↑ "World Heritage: United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland". UNESCO.