Секешфехервар (на унгарски: Székesfehérvár) е град в Централна Унгария, център на окръг Фейер.

Секешфехервар
Székesfehérvár
— град —
Знаме
      
Герб
Székesfehérvár montage 2.png
Reliefkarte Ungarn.png
47.2° с. ш. 18.4167° и. д.
Секешфехервар
Страна Flag of Hungary.svg Унгария
Област Фейер
Площ 170.89 km²
Надм. височина 130 m
Население 96 529 души (2020)
565 души/km²
Основаване 5 век
Пощенски код 8000
Официален сайт www.szekesfehervar.hu
Секешфехервар в Общомедия

Разположен е на 47° 11' с.ш. и 18° 25' и.д., на 65 km югозападно от Будапеща. Населението на града е около 101 000 души (2001).

През Средновековието градът е бил царска резиденция и най-важният град на Унгария. 37 крале и 39 кралици се коронясали в този град и 15 владетели са били погребани.

НаселениеРедактиране

Численост
Година Население
1870 23 279
1880 26 559 14,1%
1890 28 539 7,5%
1900 33 196 16,3%
1910 37 710 13,6%
1920 40 352 7,0%
1930 41 890 3,8%
1941 49 103 17,2%
1945 35 000 −28,7%
1949 42 260 20,7%
1960 56 978 34,8%
1970 79 064 38,8%
1980 103 571 31,0%
1990 108 958 5,2%
2001 106 346 −2,4%
2005 101 465 −4,6%
2008 101 755 0,3%

Етнически групи (2001 преброяване):

Религии (2001 преброяване):

ИсторияРедактиране

Мястото на Секешфехервар е обитавано от 5 век пр.н.е., а през Римската епоха там се намират селищата Gorsium and Herculia.

Средновековният град е основан през 972 година от унгарския владетел Геза на четири острова сред блатата североизточно от Балатон. За пръв път се споменава в документ на епископството във Веспрем от 1009 г. под името Alba Civitas.

В началото на 11 век крал Ищван I избира града за едно от седалищата на унгарските монарси и започва строителството на катедрала, завършена през 1039 година. Градът придобива важно значение и се превръща в традиционно място на коронациите на кралете на Унгария. Наред с Естергом, Секешфехервар е сред столиците на страната. Построени са множество църкви и манастири и градът става важен пункт по пътя на поклонниците от Западна Европа към Светите земи.

Секешфехервар е завладян от Османската империя след продължителна обсада през 1543 година. При превземането градът е силно разрушен, включително катедралата и кралският дворец, а гробовете на кралете са ограбени. Голяма част от населението се изселва, построени са нови джамии и градът придобива мюсюлмански облик.

Остава под османска власт до 1688 година, когато е превзет след тежки боеве, довели до почти пълното му разрушаване. Населението му по това време е смесено – унгарци, сърби, немци, моравци. През 1703 г. получава статут на свободен кралски град, но се възстановява бавно и никога не достига важността си от Средните векове. През 18 век са построени няколко барокови дворци и религиозни сгради, а през 1777 г. градът става седалище на епископство.

Секешфехервар отново е силно разрушен през Втората световна война по време на една от последните германски офанзиви през 1945 година.

Побратимени градовеРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Székesfehérvár“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​