Секешфехервар (на унгарски: Székesfehérvár) е град в Централна Унгария, център на окръг Фейер.

Секешфехервар
Székesfehérvár
— град —
Знаме
      
Герб
47.2° с. ш. 18.4167° и. д.
Секешфехервар
Страна Унгария
ОбластФейер
Площ170,89 km²
Надм. височина118 m
Население96 024 души[1] (1 януари 2024 г.)
ОсноваванеV век
Първо споменаване972 г.
Пощенски код8000–8019
Телефонен код22
Официален сайтwww.szekesfehervar.hu
Секешфехервар в Общомедия

Разположен е на 47° 11' с.ш. и 18° 25' и.д., на 65 km югозападно от Будапеща. Населението на града е около 101 000 души (2001).

През Средновековието градът е бил царска резиденция и най-важният град на Унгария. 37 крале и 39 кралици се коронясали в този град и 15 владетели са били погребани.

Население

редактиране
Численост
Година Население
1870 23 279
1880 26 559 14,1%
1890 28 539 7,5%
1900 33 196 16,3%
1910 37 710 13,6%
1920 40 352 7,0%
1930 41 890 3,8%
1941 49 103 17,2%
1945 35 000 −28,7%
1949 42 260 20,7%
1960 56 978 34,8%
1970 79 064 38,8%
1980 103 571 31,0%
1990 108 958 5,2%
2001 106 346 −2,4%
2005 101 465 −4,6%
2008 101 755 0,3%

Етнически групи (2001 преброяване):

Религии (2001 преброяване):

Мястото на Секешфехервар е обитавано от 5 век пр.н.е., а през Римската епоха там се намират селищата Gorsium and Herculia.

Средновековният град е основан през 972 година от унгарския владетел Геза на четири острова сред блатата североизточно от Балатон. За пръв път се споменава в документ на епископството във Веспрем от 1009 г. под името Alba Civitas.

В началото на 11 век крал Ищван I избира града за едно от седалищата на унгарските монарси и започва строителството на катедрала, завършена през 1039 година. Градът придобива важно значение и се превръща в традиционно място на коронациите на кралете на Унгария. Наред с Естергом, Секешфехервар е сред столиците на страната. Построени са множество църкви и манастири и градът става важен пункт по пътя на поклонниците от Западна Европа към Светите земи.

Секешфехервар е завладян от Османската империя след продължителна обсада през 1543 година. При превземането градът е силно разрушен, включително катедралата и кралският дворец, а гробовете на кралете са ограбени. Голяма част от населението се изселва, построени са нови джамии и градът придобива мюсюлмански облик.

Остава под османска власт до 1688 година, когато е превзет след тежки боеве, довели до почти пълното му разрушаване. Населението му по това време е смесено – унгарци, сърби, немци, моравци. През 1703 г. получава статут на свободен кралски град, но се възстановява бавно и никога не достига важността си от Средните векове. През 18 век са построени няколко барокови дворци и религиозни сгради, а през 1777 г. градът става седалище на епископство.

Секешфехервар отново е силно разрушен през Втората световна война по време на една от последните германски офанзиви през 1945 година.

Побратимени градове

редактиране

Източници

редактиране
  1. 14827 // 23 септември 2024 г. Посетен на 23 септември 2024 г.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Székesfehérvár в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​