Отваря главното меню
Тази статия се отнася за измервателният инструмент. За едноименното съзвездие вижте Секстант (съзвездие)
Секстант
Път на лъчите в секстант

Секстант е уред за измерване на ъгъла между Слънцето или някоя звезда и точка от хоризонта или за измерване на хоризонтален ъгъл между два обекта (най-често навигационни ориентири). Името произлиза от латинската дума за "една шеста" - sextāns, тъй като скалата на секстанта е с дължина една шеста от кръга - 60 градуса. С него обаче могат да се измерват ъгли до 120 градуса.

Сър Исак Нютон (1643-1727) измисля принципа на работа на навигационен инструмент с двойно отражение на лъчите и изготвя скици на октант, които обаче остават непубликувани до 1742 г. Двама мъже независимо и почти едновременно разработват октанти около 1730 година: английският математик Джон Хедли (1682-1744) и Томас Годфри (1704-1749), притежател на оптика във Филаделфия. Октантите изместват използваните дотогава инструменти, но се оказва, че при някои методи за навигация максимално измерваният от тях ъгъл от 90° не е достатъчен, затова се налага появата на уред с по-голяма скала – секстантът. Английският астроном Джон Бърд създава първият подобен секстант през 1757 година.

ПриложениеРедактиране

Секстантът се използва предимно като навигационен инструмент за определяне на географските координати на наблюдателя чрез измерване на ъгловата височина на различни небесни тела (Слънцето и някои звезди) в даден момент (астрономическа навигация). В миналото е използван широко в корабоплаването, но след появата на по-модерни методи за навигация (включително GPS), на секстанта е отредена ролята на запасен инструмент, който не се нуждае от електричество.

Вижте същоРедактиране