Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сектор газа.

„Сектор газа“ или „Сектор Газа“ (на български: „Сектор на газа“), е рок група от Воронеж, Русия, придобила изключителна популярност през 1990-те години.

„Сектор газа“
Sektor.svg
Sektor Gaza1.jpg
Информация
Стил руски рок, пънк рок, хорър пънк, фолк рок, хард рок, рап рок, рап метъл, алтернативен метъл, алтернативен рок
Активност 1987 – 2000 г.
Музикален издател Black Box
Gala Records
Becar Records
Уебсайт Официален сайт
Бивши членове Юрий Клинских
Игор Жирнов
Вадим Глухов
Игор Аникеев
Андрей Делцов
Олег Крючков
Игор Кущев
Владимир Лобанов
Семьон Титиевски
Сергей Тупикин
Алексей Ушаков
Александър Якушев
Татяна Фатеева
Василий Чорних
Ирина Пухонина
и други
„Сектор газа“ в Общомедия

НаименованиеРедактиране

Наименованието на групата няма нищо общо с Ивицата Газа (на руски: «Сектор Газа») в Палестина. То произлиза от индустриалния Левобрежен район на Воронеж, наричан на шега от хората Сектор на газа (Сектор газа) заради многото димящи заводи. В този район по онова време се намира воронежкият рок-клуб, където започва историята на групата[1].

ИсторияРедактиране

Групата е основана от Юрий Клинских, известен с псевдонима му Юра Хой[2], вокалист и автор на всички песни на групата.

За рожден ден на групата се счита 5 декември 1987 г., когато Хой участва с репертоара на бъдещата група в концерт на Воронежкия рок клуб. Първоначално „Сектор газа“ е негов самостоятелен проект, в който той свири с гост-музиканти. Първият постоянен състав се сформира чак в средата на 1988 г. като в него влизат Олег Крючков (ударни), Семьон Титиевски (бас китара) и Сергей Тупикин (китара). По-късно Тупикин е сменен от Игор Кушчев (Кущев).

В този състав групата записва 2 демо-аблума. Записват албумите си „Зловещие мертвецы“ и „Ядрёна вошь“ („Ядрена въшка“) в професионалното студио Black box през 1990 г. За да наеме студиото, Юрий Клинских продава мотоциклета си. Жаргонните и понякога нецензурни текстове помагат на групата да добие популярност и да се изяви извън Воронеж.

През 1991 г. записва в студио „Мир“ в Москва, продуцент ѝ става Фидел Симонов. Съставът на групата е коренно променен, като остава само Хой. Поканени са нови музиканти, сред които китаристът Игор Жирнов, който остава в групата до края на съществуването ѝ.

Групата подписва договор с Gala Records, която е първата частна музикална компания в СССР. Те преиздават демо-албума „Колхозный панк“ в тираж от 100 000 броя. Клипът към едноименната песен се завърта по телевизията и донася още по-голяма известност на групата. През 1992 г. издават албума „Гуляй, мужик!“. Освен това групата прави мащабно турне, изнасяйки по 40 концерта годишно. През 1993 г. излиза албумът „Нажми на газ“ („Натисни газта“), след което съставът отново се сменя.

В средата на 1990-те години групата започва да залага на по-сериозни песни, като променя стила си. Песните „30 лет“, „Life“, „Твой звонок“, „Туман“ („Облак“) стават хитове, като последната често е пускана по телевизионни канали. През 1997 г. е издаден албумът „Наркологический университет миллионов“ („Наркологичен университет на милиони“), а песента „Пора домой“ („Време е да си ходим“) продължава военната тематика от предния албум. Групата участва във фестивала „Звуковая дорожка“ („Звукова пътечка“) и в концерта на Червения площад по случай Деня на Победата.

На 25 юни 2000 г. Юрий Клинских участва в „Звуковая дорожка“ на празника на вестник „Московски консомолец“, където изпява песента „Демобилизация“, но след първия куплет инструменталът спира да работи. Това се оказва последното изпълнение на Хой, който умира от сърдечен удар 10 дни след това. Неговата смърт слага край на съществуването на „Сектор Газа“.

Музикален стилРедактиране

Стилът на „Сектор Газа“ се характеризира като пънк рок. Лидерът на групата Юрий Клинских е повлиян от различни стилове - от рап до хеви метъл, и характеризира творчеството си като фюжън[3]. Аранжиментите на песните напомнят поп музиката от 1980-те години, а в текстовете преобладават разговорни и нецензурни думи. Лирическите герои са обикновени хора от селото, често с ниска обща култура, осмивани в текстовете на „Сектор газа“. В по-късен период от творчеството на Хой преобладават военните песни, които стават и хитове.

ДискографияРедактиране

  1. Плуги-вуги, 1989 (демо)
  2. Колхозный панк, 1989 (демо)
  3. Зловещие мертвецы, 1990
  4. Ядрёна вошь, 1990
  5. Ночь перед Рождеством, 1991
  6. Колхозный панк, 1991
  7. Гуляй, мужик!, 1992
  8. Нажми на газ, 1993
  9. Сектор газа, 1993
  10. Танцы после порева, 1994
  11. Кащей Бессмертный, 1994
  12. Газовая атака, 1996
  13. Наркологический университет миллионов, 1997
  14. Сектор газа, 1997 (преиздаден)
  15. Восставший из Ада, 2000
  16. Extasy, 1999 (ремикс)
  17. Extasy 2, 1999 (ремикс)

Бележки и източнициРедактиране

  1. «Мы динозавры, которые остались с тех времён!» (Интервью с Юрием Клинских на «Русском Радио» в Нижнем Новгороде). // Расшифровка интервью на официальном сайте группы., 06.11.1998. Архив на оригинала от 18 април 2013. Посетен на 16 април 2013.
  2. Думата „хой“ е поздравително обръщениие на съветските и руските пънкари. Има значение на „привет“, „здрасти“, „здравей(те)“, „добър ден“. Употребява се обръщението «Панки, хой!» („Здравейте, пънкари!“)
  3. Стиль группы «Сектор газа». Влияние группы на современную поп культуру и на общество