Департаментът за държавна сигурност (на румънски: Departamentul Securităţii Statului), по-известен като Секурита̀те, е тайна служба на Социалистическа Румъния.

Департамент за държавна сигурност
Departamentul Securității Statului
Coat of arms of Romania (1965–1989).svg
Информация
Основаване30 август 1948 г.
Предходен органСигуранца
Закриване30 декември 1989 г.
Типтайна полиция
ЮрисдикцияFlag of Romania (1965–1989).svg Румъния
СедалищеБукурещ
Служители11 000 (1985 г.)
РъководителДжордж Пинтили (първи)
Юлиан Влад (последен)
Подчинени органиМинистерство на вътрешните работи (1948 – 51, 1955 – 89)
Министерство на държавната сигурност (1951 – 55)

Предишната тайна служба на Румъния е наричана Държавна сигурност (на румънски: Siguranţa Statului). Основана е на 30 август 1948 г. с помощ от съветското НКВД. Службата е закритта през декември 1989 г., малко след като президентът Николае Чаушеску е свален.

Секуритате, в съотношение с румънското население, е една от най-големите специални сили в Източния блок. Тя е и една от най-бруталните. [1] Първоначалният бюджет на Секуритате от 1948 г. осигурява 4641 длъжности, от които 3549 места са заети до февруари 1949 г. До 1951 г. съставът се увеличава петкратно, а през януари 1956 г. има вече 25 468 служители.[2] При режима на Чаушеску Секуритате наема 11 000 агенти и половин милион информатори[1] за страна с население 22 милиона души към 1985 г.[3]

СтруктураРедактиране

Генерална дирекция за технически операцииРедактиране

Създаден е през 1954 г. с поддръжката на съветски специалисти. Заема водещо положение в Секуритате и се занимава с всички видове телекомуникации и подслушване на учреждения и частни домове.

Дирекция за контрашпионажРедактиране

Провежда денонощно наблюдение на чужденци, регистрира контакти на чужденци с граждани на Румъния. Също така възпрепятства получаването на убежище на дисиденти в чуждестранните посолства.

Дирекция по затворитеРедактиране

Занимава се с управлението на румънските затвори, разпити и мъчения на затворниците.

Дирекция за вътрешна безопасностРедактиране

Отначало се създава за контрол на Комунистическата партия на Румъния. През 1978 г. е разформирована и започва да осъщесвява контрол над други департаменти на Секуритате, подчинявайки се лично на партийния лидер Чаушеску.

Национална комисия по визи и паспортиРедактиране

Контролира излизането на румънски граждани в чужбина. Евреи и германци получават виза при посредничество на правителството на Израел и ФРГ, които изплащат сумата от 5000 до 10000 щатски долара за всеки емигрант.

Когато законът за емиграция през 1988 г. се смекчава, 40 000 граждани на Румъния заминават за Унгария и отказват да се върнат.

Дирекция на войските за държавна сигурностРедактиране

Има състав от 20 000 войници във военни подразделения, въоръжени и с артилерия. Войската охранява телевизионни и радиостанции и важни държавни обекти.

Дирекция на полициятаРедактиране

Осъществява контрол над органите на полицията. През 1990 г. влиза в състава на новата служба Полиция на Румъния.

Дирекция VРедактиране

Осъществява лична охрана на официални лица и партийни лидери.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Craig S. Smith, "Eastern Europe Struggles to Purge Security Services", The New York Times, 12 декември 2006
  2. Cristian Troncota, "Securitatea: Începuturile" Архив на оригинала от 2007-12-12 в Wayback Machine., Magazin Istoric, 1998
  3. Turnock 1997, с. 15
  • Crampton, R. J.. Eastern Europe in the twentieth century and after. Routledge, 1997. ISBN 0415164222.
  • Turnock, David. The East European economy in context: communism and transition. Routledge, 1997. ISBN 0415086264.
  • Lavinia Stan, ed., Transitional Justice in Eastern Europe and the Former Soviet Union: Reckoning with the Communist Past, London: Routledge, 2009.
  • Lavinia Stan and Rodica Milena Zaharia, Romania’s Intelligence Services. Bridge between the East and the West?, Problems of Post-Communism, vol. 54, no. 1 (January 2007), pp. 3 – 18.
  • Lavinia Stan and Lucian Turcescu, The Devil’s Confessors: Priests, Communists, Spies and Informers, East European Politics and Societies, vol. 19, no. 4 (November 2005), pp. 655 – 685.
  • Lavinia Stan, Spies, Files and Lies: Explaining the Failure of Access to Securitate Files, Communist and Post-Communist Studies, vol. 37, no. 3 (September 2004), pp. 341 – 359.
  • Lavinia Stan, Moral Cleansing Romanian Style, Problems of Post-Communism, vol. 49, no. 4 (2002), pp. 52 – 62.
  • Lavinia Stan, Access to Securitate Files: The Trials and Tribulations of a Romanian Law, East European Politics and Society, vol. 16, no. 1 (December 2002), pp. 55 – 90.

Външни препраткиРедактиране