Отваря главното меню

Сѐмаси (на гръцки: Κρεμαστό, Кремасто, катаревуса: Κρεμαστόν, Кремастон, до 1928 година Σέμασι, Семаси[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 2 души (2001).

Семаси
Κρεμαστό
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Население (2001) 2 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 3 km западно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Бистрица. Над селото е разположена скалната църква „Свети Николай“.[2] Селската църква носи името „Свети Атанасий“.[3]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Семаси е малко българско село в Костурската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Семаси има 50 жители българи.[4]

В началото на XX век цялото население на Семаси е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Семаси има 80 българи патриаршисти гъркомани.[5]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Семаси (Σέμασι) в 1910 година е чифлик с 8 „българоговорещи гръцки семейства“.[6]

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Семаси преди Балканската война има 6 български къщи.[7]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 1 човек от Семаси емигрира в България по официален път.[8] В 1928 година селото е прекръстено на Кремастон.

Преброявания
  • 1913 – 54 жители
  • 1920 – 49 жители
  • 1928 – 46 жители
  • 1940 – 77 жители
  • 1951 – 65 жители
  • 1961 – 58 жители
  • 1971 – 31 жители
  • 1981 – 25 жители
  • 1991 – 10 жители

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σέμασι -- Κρεμαστόν
  2. Άι Νικόλας "Κρεμαστός"
  3. Παρεκλήσια. // Ι.Ν.Αγίας Παρασκευής Άργους Ορεστικού. Посетен на 24 август 2015.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  6. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  7. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kremasto.