Семаси
Сѐмаси (на гръцки: Κρεμαστό, Кремасто, катаревуса: Κρεμαστόν, Кремастон, до 1928 година Σέμασι, Семаси[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
| Семаси Κρεμαστό | |
| — село — | |
  Семаси  Семаси  Семаси | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Население | 3 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото се намира на 3 km западно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Бистрица. Над селото е разположена скалната църква „Свети Николай“.[2] Селската църква носи името „Свети Атанасий“.[3]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на XIX век Семаси е малко българско село в Костурската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Семаси има 50 жители българи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Семаси е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 10 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на Семаси е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Семаси има 80 българи патриаршисти гъркомани.[6]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Семаси (Σέμασι) в 1910 година е чифлик с 8 „българоговорещи гръцки семейства“.[7]
Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Семаси преди Балканската война има 6 български къщи.[8]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Семаси е обозначено като българско селище.[9]
В Гърция редактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 човек от Семаси емигрира в България по официален път.[10] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Семаси има 5 къщи славяни християни и 1 къща арнаути мохамедани.[11] В 1928 година селото е прекръстено на Кремастон.
Селото произвежда предимно градинарски култури и жито, като частично се занимава и със скотовъдство.[12]
Селото не пострадва в Гражданската война (1946 - 1949).[12]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 54[12] | 49[12] | 46[12] | 77[12] | 65[12] | 58[12] | 31[12] | 25[12] | 10[12] | 2 | 9 |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Άι Νικόλας "Κρεμαστός"
- ↑ Παρεκλήσια // Ι.Ν.Αγίας Παρασκευής Άργους Ορεστικού. Архивиран от оригинала на 2022-01-28. Посетен на 24 август 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kremasto Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 41. (на македонска литературна норма)
