Сенгелска планина
Сенгелска планина, Сенгеловска планина, Ченгел планина или Рупелска планина (на гръцки: Άγκιστρο, Ангистро или Τσιγγέλι, Τσιγκέλι, Цингели, катаревуса: Άγκιστρον, Ангистрон) е планина разположена в северната част на Гърция на територията на дем Синтика в непосредствена близост до границата с България. [1]
| Сенгелска планина Άγκιστρο | |
 | |
  Местоположение на картата на Сярско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Най-висок връх | Света Петка (Чал, Беш) |
| Надм. височина | 1345 m |
| Подробна карта | |
 | |
Географска характеристика
редактиранеПоложение, граници, големина
редактиранеПростира се в направление югозапад – североизток. На североизток чрез седловината Кали (870 m), Сенгелската планина орографски се свързва с планината Славянка (Алиботуш), чието естествено продължение е. На запад граничи с река Струма, която я отделя от Беласица, чрез Рупелския пролом.[2]
Върхове
редактиранеНай-високият ѝ връх е двугърбия Чал или Беш – 1345 m. В Гърция по-високата източна кота на върха е известна с името „Света Петка“, а по-ниската кота на запад като „Чал“. [1][3]
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Света Петка, Чал | Δασωτό, Σφέτα Πέτκα, Τσάλ | 1345 m[1] | на главното било |
| Папра | Κερασιές, Πάπρα | 1020 m[1] | |
| Лагува | Στενόλακκος, Λαγκούβα | 1045 m[1] | |
| Цямара | Στρογγυλό, Τσιαμάρα | 1018 m[1] | |
| Чал | Τσάλ | 1205 m[1] | на главното било в централната част |
| Тагарика | Αγία Ελένη, Ταγάρικα | 652 m[1] | в ЮИ част, ЮЗ от Крушево (Ахладохори) |
| Свети Константин | Άγιος Κωνσταντίνος | 700 m[1] | в ЮИ част, З от Крушево (Ахладохори) |
| Чона[4][5] | Αγκάθι, Λόφος Λουτρών, Τσόνα | 520 m[1] | хребет в ЮЗ част, С над Пулево (Термопиги) |
| Βλαχοποιμένες | 773 m[1] | в Ю част | |
| Мал тепе | Βοϊδοκορφή, Τρεις Βρύσες, Μάλ Τεπέ | 669 m[1] | в С част |
| Трънка | Δαμασκηνιές, Τρίγκα | 880 m - 800 m[1] | |
| Караташ | Καρατάς | 756 m[1] | |
| Хисар | Κάστρο, Ισσάρι | 626 m[1] | в Ю част, над Елешница (Феа Петра) |
| Тепелар | Κορυφή, Τεμπελάρ | 888 m[1] | в централната част |
| Каракитук | Μαυροκορυφή, Καρακιτόκ | 587 m[1] | на главното било в ЮЗ част |
| Голяма тумба | Μεγάλη Τούμπα, Γκολιάμα | 653 m[1] | на главното било в ЮЗ част |
| Малка тумба | Μικρή Τούμπα | 520 m[1] | на главното било в ЮЗ част |
| Кербурун | Μύτη, Κερμπουρούν | 820 m - 700 m[1] | в Ю част |
| Рупава | Ρούπαβα | 574 m[1] | |
| Плоска | Τραπέζι, Κάτω Πλόσκα | 705 m[1] | в ЮИ край, СЗ над Крушево (Ахладохори) |
Геоложки строеж
редактиранеСенгелската планина е изградена от мрамори, кристалинни шисти, пясъчници, чакъли и много малко гранити.[2]
Ресурси и полезни изкопаеми
редактиранеПо билото на Сенгелската планина са изградени над двадесет ветрогенераторa за производство на електрическа енергия, които при ясно време се виждат отдалеч.
Име
редактиранеПланината носи името на село Сенгелово (на гръцки Ангистро, на турски Ченгел), разположено в северните ѝ поли.[6]
Туризъм
редактиранеИзкачването до върха може да стане от 820 m, пътя Крушево (Ахладохори) (500 m) - Сенгелово (300 m) за около час и половина.[1]
Галерия
редактиране-
Гледка към Крушовското поле от Сенгелска планина. -
Гледка към връх Рамян и седловината Кали.
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 361. (на гръцки)
- ↑ а б Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 14.
- ↑ Топографска карта лист Petrič-785 серия "ТК100" 1:100,000 на Vojnogeografski institut, JNA, 1987
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 210.
- ↑ Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 23.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 192.