Сенце (община Маврово и Ростуше)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Сенце.
Сенце (на македонска литературна норма: Сенце; на албански: Senca, Сенца) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
| Сенце Сенце | |
| — село — | |
 Църквата „Света Богородица“ | |
  Сенце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Горна Река |
| Надм. височина | 1604 m |
| Население | 21 души (2002) |
| Пощенски код | 1256 |
| Сенце в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Горна Река високо в северните поли на Чаушица над река Радика.
История редактиране
В началото на XIX век Сенце подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1852 година жители на Сенце подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на Кирил Пейчинович, а в 1844 година Зосим Лазарев и Петър Хаджибилбилев от Сенце подкрепят финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.[1]
В XIX век Сенце е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Санце (Santzé) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 72 албанци мюсюлмани и 207 албанци православни.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Сенце има 195 жители арнаути християни и 120 арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сенце е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 38 къщи.[4]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Сенце има 19 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Селце се състои от 108 албанци и в селото има българско училище.[6]
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Сенце има 28 албански патриаршистки и 12 албански мюсюлмански къщи.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 21 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 5 |
| албанци | 15 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 1 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Сенце
Саво Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Тодоров[9]
Бележки редактиране
- ↑ Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17
