Септемврийци (област Монтана)
Вижте пояснителната страница за други значения на Септемврийци.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Септемврѝйци е село в Северозападна България.
| Септемврийци | |
|---|---|
  Септемврийци  Септемврийци |
|
| Общи данни | |
| Население |
994 души[1] (15 юни 2020 г.) 21,5 души/km² |
| Землище | 46,209 km² |
| Надм. височина | 106±1 m |
| Пощ. код | 3637 |
| Тел. код | 09740 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 16184 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
|
Община – кмет |
Вълчедръм Иван Барзин (ЗСАС) |
|
Кметство – кмет |
Септемврийци Тодор Дамянов (БНД) |
ГеографияРедактиране
Селото се намира в община Вълчедръм, област Монтана. [2]
ИсторияРедактиране
До 1974 година името на селото е Горна Гнойница.[3] Произходът на името се обяснява с това, че в Септемврийци и съседното Михайлово (навремето наричано Долна Гноеница) са се отглеждали много овце. Имената идват от „угоявам“, „гноя“.
При избухването на Балканската война един човек от Горна Гнойница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
След 1944 името се сменя в памет на разстреляните 72 септемврийски въстаници, жители на селото. При „Черновръшкия шумак“ са убити 68 или 69 души, останалите умират /от побой/ или са убити по-късно.
Селото е заселено в тази част на долината на рекичката „Мътница“ през началото на деветнадесети век, след чумна болест. Преди това се е намирало по на запад, където е имало проблеми с водата. Първите заселници се заселват поради наличие на множество изворчета с бистра вода в ниската част на днешното село.
Културни и природни забележителностиРедактиране
Вдигнати са паметници в центъра на селото и в местността Черновръшки шумак, където са били разстреляни 72 души през 1923 г.
Читалище „Съзнание -1915 г.“ с постоянно действащ танцов състав „Надежда“ – носител на много награди, грамоти за отлично представяне, медали, дипломи и звания от проведените през последните пет години, фолклорни конкурси, празници и фестивали, като „Напеви от Северозапада“ – Монтана, „Балкан фолк“ и „Евро фолк“ – Велико Търново, Китен и Приморско, „От Тимок до искър по стъпките на траките“ – Белоградчик, „Златия пее и танцува“ – Вълчедръм, „Празник на минералната вода“ – Вършец, „Балканът пее и танцува“ – Берковица и други. Ръководителката на съставите и секретар на Народно Читалище „Съзнание – 1915 г.“, Галина Славейкова е удостоена със званието „Маестро“ от журито на фестивал „Евро фолк“ гр. Велико Търново през 2010 г. Всички изяви и репетиции на двата състава са съпровождани от оркестър с ръководител Борис Алексиев.
Редовни събитияРедактиране
- 24 май – ежегоден събор
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Данни за селото
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.
