Отваря главното меню

Серафим Северняк, псевдоним на Серафим Николаев Серафимов, е български писател и публицист.

Серафим Северняк
Псевдоним Серафим Северняк
Роден 10 юли 1930 г.(1930-07-10)
Починал 24 май 1988 г. (на 57 г.)
Професия журналист, редактор, драматург, писател
Националност Флаг на България България
Активен период 1948 – 1988
Жанр разказ, повест, пътепис, фейлетон
Направление социалистически реализъм

БиографияРедактиране

Серафим Северняк е роден на 10 юли 1930 г. в с. Горна Липница, Великотърновска област в семейството на учителите Николай и Марийка Серафимови. Завършва училище в Търново (1947) и Българска филология в Софийския държавен университет (1951). По време на следването си дебютира във в-к „Литературен фронт“ с разказа „Син“ (1948 г.).

След завършване на висшето си образование С. Северняк работи най-често като редактор:

  • заместник-главен редактор на сп. „България“ (издание на БТА за чужбина, 1952 г.),
  • кореспондент във в. „Литературен фронт“ (1953 – 1956 г.),
  • редактор в сп. „Пламък“ (1956 – 1962 г.),
  • драматург на Държавен музикален театър „Стефан Македонски“ (1962 – 1964 г.),
  • драматург на Сатиричния театър в София (1964 – 1966 г.),
  • главен редактор на редакция „ЛИК“ в БНТ (1966 – 1970 г.),
  • първи зам.-главен редактор на в-к „Литературен фронт“ (1971 – 1975 г.),
  • главен редактор на сп. „Отечество“ (1975 – 1988 г.).

Има три брака, дъщери – Мила и Радослава.

Серафим Северняк умира на 24 май 1988 г. в болницата „Братя Алмехейрос“ в Хавана, Куба.

БиблиографияРедактиране

  • „Стопани“ (разкази, 1952 г.),
  • „Свои хора“ (разкази и фейлетони, 1954 г.),
  • „Десет разказа“ (1957 г.),
  • „От нашия кореспондент“ (1959 г.),
  • „Златното сияние“ (есета, 1961 г.),
  • „Привечер“ (разкази, 1962 г.),
  • „Ракетите, спътниците и ти“ (в съавт., 1964 г.),
  • „Ветрило на санталово дърво“ (разкази, 1966 г.),
  • „Законът на всяка земя“ (разкази, 1967 г.),
  • „Криле“ (повест, 1967 г.),
  • „Между розата и лъва“ (художествени пътеписи, 1969 г.),
  • „Ден днешен“. Книга за България (в съавторство с Никола Инджов,1971 г.)
  • „Охридска балада“ (повест, 1971 г.),
  • „Бели грижи“ (разкази, 1972 г.),
  • „Квадратна вселена“ (художествени пътеписи, 1972 г.),
  • „Книга за Септември“ (документална повест, 1973 г.),
  • „Филипики и пристрастие“ (есета, 1976 г.),
  • „Когато розите стават звезди“ (1979 г.),
  • „Изкачване на Еверест“ (есета, 1980 г.),
  • „Земя, отрупана с история“ (1981 г.),
  • „Чудомир“ (1983 г.),
  • „Северни дърворезезби“ (есета, 1985 г.),
  • „Зелено небе“ (роман, 1986 г.),
  • „От Горна Липница до Монтевидео“ (1986 г.),
  • „Свободният преди Освобождението. Документална книга за Васил Левски“ (1987 г.),
  • „По острието на бръснача. Есета“ (1987, 1990 г.),
  • „Рози сред звездите“ (1988 г.),
  • „Ако ти не изгориш, ако аз не изгоря…“ (есета, 1988 г.),
  • „Ветрило“ (разкази, 1990 г.) и др.

ИзточнициРедактиране