Сервий Сулпиций Руф също Сервий Сулпиций Лемония Руф (на латински: Servius Sulpicius Rufus; Lemonia; * 106 пр.н.е.; † 43 пр.н.е.) е политик, оратор и юрист на късната Римска република.

Сервий Сулпиций Руф
римски политик, оратор и юрист
Роден
около 106 г. пр.н.е.
Починал
43 г. пр.н.е. (63 г.)
Семейство
РодСулпиции
Бащанеизв.
Майканеизв.

Биография

редактиране

Произлиза от фамилията Сулпиции. Баща му Квинт е от клон Лемония и конник.

Той следва заедно с приятеля си Цицерон реторика и през 78 пр.н.е. го придружава до Родос и понеже разбира, че няма да достигне ораторските качества на Цицерон става юрист.[1] Неговият учител по право е Гай Аквилий Гал.[2]

През 75 или 74 пр.н.е. той е квестор и 65 пр.н.е. претор. През 63 пр.н.е. кандидатсва за консулат, но е победен от Луций Лициний Мурена и го дава безуспешно на съд за подкуп. През 52 пр.н.е. той води като интеррекс успешния избор за единствен консулат на Помпей. През 51 пр.н.е. е избран вече за консул заедно с Марк Клавдий Марцел.

През гражданската война застава, след обмисляне, на страната на Юлий Цезар, който през 46 пр.н.е. го прави проконсул на провинция Ахея. Разболява се и умира 43 пр.н.е., когато е на сенатска мисия до Марк Антоний в Мутина. Получава бронзова статуя по изискване на Цицерон на Ростра и държавно погребение.

Сулпиций пише на юридически теми,[3] като Pro или Contra Aufidiumi и против Мурена и еротични стихотворения.

Той има син със същото име, който не е политически активен, и дъщеря Сулпиция Старша, която е поетеса.

Литература

редактиране
  • Sulpìcio Rufo, Servio, treccani.it
  • R. Schneider: De Servio Sulpicio Rufo. Leipzig 1834.
  • O. Karlowa: Römische Rechtsgeschichte. Band i. Leipzig 1885.

Източници

редактиране
  1. Цицерон, Brutus 41.
  2. Помпоний, Pandekten D(igesta), 1,2,2,43.
  3. Цицерон, Ad Familiares 4, 5 und 12.

Външни препратки

редактиране