Сергей Александрович

Сергей Александрович е член на руското императорско семейство Романови. Велик княз. Руски офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Кмет на Москва.

Сергей Александрович
велик руски княз

Роден
Починал
Москва, Русия
Погребан Москва, Русия
Семейство
Род Холщайн-Готорп-Романов
Баща Александър II
Майка Мария Александровна
Братя/сестри Александра Александровна
Мария Александровна Сакскобургготска
Александър III
Владимир Александрович
Алексей Александрович
Николай Александрович
Павел Александрович
Съпруга Елизавета Фьодоровна (3 юни 1884 (стар стил))
Сергей Александрович в Общомедия

БиографияРедактиране

Сергей Александрович е роден на 11 май 1857 г. в Царское село и е петия син на руския император Александър II и на съпругата му Мария Александровна.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) с военно звание поручик в щаба в Югоизточна Румъния. През 1877 г. е повишен във военно звание полковник.

След войната е командир на лейбгвардейския Преображенски полк (1887). Генерал-губернатор на Московска губерния и кмет на Москва от 1891 г. По негово време в града тръгват първите трамваи (1899), започват да се строят студентски общежития за Московския университет. Създаден е Митишчинският водопровод, Музеят на московското комунално стопанство (1896), Художественият театър (1898) и Портретната галерия на московските генерал-губернтори.

След възкачването на престола на император Николай II през 1894 г., Сергей Александрович е сред най-близките му съветници. Назначен е за командир на Московския военен окръг (1896). Името му се свързва с Ходинската катастрофа при коронацията на императора. Младият император е служил под командването на чичо си в лейбгвардейския Преображенски полк, а по-късно се жени за Александра Фьодоровна, по-малката сестра на съпругата на Сергей Александрович, великата княгиня Елизавета Фьодоровна[1].

Като старши член на императорската фамилия е президент, председател или член на научни организации: Московското архитектурно общество, Московската духовна академия, Московското филхармоническо общество, Комитета по устройство на Московския университет, Музея на изящните изкуства, Императорския исторически музей, Православното палестинско общество и др. Почетен член на Руската академия на науките, Художествената академия, Московския университет, Санктпетербургския университет и др.

От брака си с Елизавета Фьодоровна великия княз няма наследници. Според съставеното след канонизацията ѝ житие още преди да се запознаят двамата млади съпрузи дават обет за целомъдрие и живеят като брат и сестра по време на брака си (1992). Мнозина съвременници на великия княз свидетелстват за откритата му хомосексуалност. [2][3][4]

Сергей Александрович и убит на 17 февруари 1905 г. на излизане от Кремъл. Терористът есерът Иван Каляев хвърля в каретата на великия княз нитроглицеринова бомба, която го убива на място. Каретата е разрушена изцяло, а тялото на княза е разчленено.

Великата княгиня Елизавета Фьодоровна, въпреки голямата си скръб, посещава в затвора терориста Иван Каляев и му дава прошка. Отправя и молба към императора да помилва убиеца на съпруга ѝ.

ИзточнициРедактиране

  1. Православная энциклопедия, Том XVIII, стр. 389 – 399, Церковно-научный центр „Православная энциклопедия“, 2009, ISBN 978-5-89572-032-5
  2. Cowles (1971), стр. 219
  3. Zeepvat (2000), стр. 132
  4. Perry (1999), p. 41
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сергей Александрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.