Сергей Николаевич Игнашевич е бивш руски футболист, играещ като защитник.

Сергей Игнашевич
Лична информация
Роден
Сергей Николаевич Игнашевич
14 юли 1979 г. (45 г.)
Ръст186 см
Постцентрален защитник
Юношески отбори
1988 – 1997
1997
Торпедо Москва
Спартак Москва
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1998 – 1999
1999 – 2000
2000 – 2003
2004 – 2018
Общо
Спартак Орехово
Криля Советов Самара
Локомотив Москва
ЦСКА Москва
17
31
76
381
505
(1)
(2)
(4)
(35)
(42)
Национален отбор
2000 – 2001
2002 – 2018
Русия до 21 г.
Русия
11
127
(0)
(8)
Треньор
2019 – 2021
2021 – 2024
Торпедо Москва
Балтика Калининград
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Сергей Игнашевич в Общомедия

Най-известен е като играч на ЦСКА Москва. Играл е на поста централен защитник. От 2002 г. до 2018 г. е национал на Русия, като е най-резултатният руски защитник. Рекордьор по участия за руския национален отбор със 127 мача, в които е вкарал 8 гола.

 
Игнашевич срещу Спартак Москва, 2009 г.

Игнашевич е юноша на Торпедо, където тренира от 1988 година. Първият му треньор е Александър Травников, а Виктор Шустиков го налага като централен полузащитник. Треньор на Сергей в школата е бил и Николай Савичев. След като не е взет в дублиращия отбор на Торпедо, Сергей преминава в Спартак и играе за младежкия тим в КФК вече като централен защитник. След това за кратко играе в аматьорския ФК Патриот.

През 1998 дебютира като професионалист в „Спартак“ Орехово-Зуево. След като изиграва 17 мача в първия полусезон, Игнашевич е поканен на проби в Криля Советов (Самара). Първият му мач във висшата дивизия е срещу Жемчужина (Сочи). Във втория си мач Сергей отбелязва първия си гол в професионалната кариера. Това става срещу Алания. На следващия сезон Игнашевич е вече основен защитник на „самарци“ и изиграва 25 мача. Също така е повикан в младежкия национален отбор.

През 2001 Сергей е закупен от московския „Локомотив“. Там взима фланелката с номер 5. През сезона изиграва 23 мача. Първия си гол за „железничарите“ вкарва в квалификациите за шампионската лига срещу Тирол. Защитникът влиза в 75-ата минута и се разписва от фаул от 35 метра. С „Локо“ той печели титлата на Русия през 2002 година, играеки важна роля в състава. В август същата година дебютира за националния отбор на Русия в мач с Швеция. През лятото на 2003 е пред трансфер в Евертън, но футболистът отказва. На 7 юни 2003 вкарва 2 гола на Швейцария в квалификация за Евро 2004.

 
Хавиер Санети и Сергей Игнашевич преди 1/4 финала от Шампионска лига между Интер и ЦСКА Москва.

В началото на 2004 преминава в ЦСКА Москва. На 12 март 2004 дебютира за армейците срещу ФК Москва. Месец по-късно получава травма на коляното и пропуска Евро 2004. В мач от шампионската лига с Глазгоу Рейнджърс Сергей за първи път извежда ЦСКА с капитанската лента. След напускането на Сергей Семак, Игнашевич взима лентата за постоянно. Той се превръща в неизменен титуляр за ЦСКА и Русия, най-често си партнира с Василий Березутски в центъра на защитата. След мачът с Фенербахче от шампионската лига Сергей престава да бъде капитан на „армейците“, а такъв става Игор Акинфеев.

Участва на Евро 2008, като помага на Русия да достигне 1/2 финал. На 1 август 2010 вкарва 20-ия си гол за ЦСКА в шампионата на Русия в дербито срещу Спартак от пряк свободен удар. През март 2011 вкарва 2 попадения на ФК Амкар Перм, с което става временен голмайстор на отбора. В октомври 2011 изиграва своят мач номер 70 за националния тим на Русия. През април 2012 получава контузия и отсъства до края на сезон 2011/12. Все пак той успява да се възстанови преди Евро 2012 и попада в разширения състав на „сборная“.

На 8 септември 2015 г. Игнашевич чупи рекорда на Виктор Онопко за най-много мачове с екипа на руския национален отбор. Сергей изиграва своя двубой номер 110 срещу Лихтенщайн, а Русия печели с резултат 7:0.[1]

Участва във всички мачове на ЦСКА в сезон 2014/15, макар поради напредналата си футболна възраст да не разполага с висока скорост.[2] В сезон 2015/16 помага на ЦСКА да завоюва шампионската титла. При Виктор Гончаренко Игнашевич се появява в игра на ротационен принцип, като е изместен от по-младия Виктор Васин. След тежката травма на Васин обаче ветеранът продължава да е основна част от ЦСКА. През май 2018 г. попада в разширения състав на руския национален отбор за Мондиал 2018,[3] а впоследствие попада и сред 23-та избраници в състава. Играе във всички мачове на „Сборная“ на турнира, като помага на тима да достигне 1/4-финал. На 8 юли 2018 г. обявява края на кариерата си.[4]

Статистика

редактиране
Клуб Сезон Шампионат Кубпа Суперкупа Евротурнири Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Спартак-Орехово 1999 17 0 1 0 0 0 0 0 18 0
Общо 17 0 1 0 0 0 0 0 18 0
Криля Советов (Самара) 1999 6 1 1 0 0 0 0 0 7 1
2000 25 1 2 0 0 0 0 0 27 1
Общо 31 2 3 0 0 0 0 0 34 2
Локомотив (Москва) 2001 23 0 2 0 0 0 10 1 35 1
2002 29 1 0 0 0 0 10 2 39 3
2003 25 3 2 0 1 0 12 2 40 5
Общо 77 4 4 0 1 0 32 5 114 9
ПФК ЦСКА (Москва) 2004 22 1 2 0 1 0 7 0 32 1
2005 22 5 6 0 0 0 16 2 44 7
2006 26 2 6 1 1 0 6 0 39 3
2007 26 3 5 0 1 1 7 0 39 4
2008 28 4 2 1 0 0 6 0 36 5
2009 29 3 4 0 1 0 9 0 43 3
2010 28 2 1 0 1 0 10 1 40 3
2011/12 38 5 4 2 1 0 12 1 55 8
2012/13 28 0 3 0 0 0 2 0 33 0
2013/14 30 2 1 0 1 1 6 0 38 3
2014/15 30 0 2 0 1 0 6 0 39 0
2015/16 25 3 3 0 0 0 10 1 38 4
2016/17 24 4 0 0 1 0 4 0 29 4
2017/18 25 1 0 0 0 0 11 0 36 1
Общо 381 35 39 4 9 2 112 5 541 46
За цялата кариера 506 41 47 4 10 2 144 10 707 57

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране