Сергей Строганов

Сергей Григориевич Строганов (на руски: Серге́й Григо́рьевич Стро́ганов) (8 ноември / 19 ноември 1794 – 28 март / 9 април) 1882, Санкт Петербург) е руски граф, държавник, археолог, меценат, колекционер.

Сергей Строганов
руски граф, учен, генерал
Роден
Починал
28 март 1882 година (стар стил) (87 г.)
Санкт Петербург, Руска империя
НаградиОрден „Свети Станислав“ II степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден на слона
Сергей Строганов в Общомедия

БиографияРедактиране

Той е най-възрастният син в семейството на барон Григорий Александрович Строганов и баронеса Анна Сергеевна. Получава отлично домашно възпитание.

Научна дейностРедактиране

Сергей Строганов е учредител на първото в Русия рисувално училище, безплатно и открито за всички талантливи деца независимо от техния съсловен произход: „Школа рисования в отношении к искусствам и ремеслам“ (по-късно става Московски държавен художествено-промишлен университет „Сергей Г. Строганов“). Училището е открито в Москва на 31 октомври 1825 г. Строганов го ръководи в продължение на 12 г.

През 1827 г. става почетен член на Руската академия на науките. Произведен е в чин генерал-адютант и генерал-лейтенант през 1837 г. Става член на Държавния съвет. От 1835 до 1847 г. е попечител на Московския учебен окръг, президент е на „Московское общество испытателей природы“.

В течение на повече от 37 г. граф С. Г. Строганов е председател на „Московско общество за история и древност на Русия“, основано при Московския университет. Ежегодно финансир със собствени средства научно-археологически експедиции в Южна Русия. В резултат на такава експедиция на полуостров Крим са открити „Керченското съкровище“ и „Скитското злато“, които понастоящем се намират в Ермитажа.

През 1859 г. основава „Московско археологическо общество“. Председател е на Императорската археологическа комисия, а от 1860 г. е главен възпитател и учител на великия княз Николай Александрович до 1865 г., когато князът умира. По-късно е главен възпитател на великия княз Александър Александрович и на престолонаследника (по-късно император) Александър III.

От 10 март 1870 г. е почетен член на Императорското руско историческо общество в Санкт Петербург.[1]

Военна кариераРедактиране

На 1 октомври 1810 г. 15-годишният младеж постъпва в новосъздадения Институт на корпуса на инженерите от транспорта (на руски: Институт корпуса инженеров путей сообщения; днес: Петербургски държавен университет за инженери от транспорта, Петербургский государственный университет путей сообщения). След неговото завършване е зачислен на военна служба.

 
„Сергей Строганов във флигел-адютантски мундир“. Миниатюра от Пиетро де Роси (1817 – 1823), Държавен руски музей)

На 12 юни 1811 г. за постигнати успехи в учението получава първия си офицерски чин прапоршчик. На 11 юни 1812 г. е повишен в чин подпоручик.

Когато започва Отечествената война през 1812 г., постъпва в действащата армия. Отличава се в няколко сражения, за което получава орден „Свети Владимир“ IV степен. Отличава се също и в Бородинското сражение. Участва в задгранични походи (1813 – 1814).

Произведен е в по-високо звание поручик (29 октомври 1812) – за отличие във военните действия през 1812 г., капитан (6 октомври 1813) – за отличие в сражението при Лайпциг. На 4 юни 1815 г. е назначен за адютант на генерала от кавалерията барон Ф. Ф. Винцингерод с прехвърляне в гвардията на Литовския полк.

В началото на 1815 г. заминава за Москва, където живее до 1860 г. Произведен е в чин щаб-ротмистър (24 януари 1816).

На 12 декември 1817 г. е назначен за флигел-адютант на император Александър I. През 1823 г. е произведен в чин полковник. Участва в Руско-турската война (1828) и в Кримската война (1855).

Военен губернатор на Рига и Минск. От 1859 до 1860 година е Московски генерал-губернатор.

Умира на 28 март (9 април) 1882 г. и е погребан с почести в Санкт Петербург[2].

В негова чест е назован род растения – „Строгановия (Stroganowia)“, от семейство Кръстоцветни.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране