Сергей Шнуров е руски музикант, поет, певец, композитор, актьор, художник и телевизионен водещ, най-известен като вокалист на група Ленинград.

Сергей Шнуров
Сергей Шнуров
2019
2019
Информация
ПсевдонимШнур
Роден
Сергей Владимирович Шнуров
13 април 1973 г. (51 г.)
Стилпънк рок, ска пънк, хардрок, авторска песен
Професиипевец, музикант, поет, композитор, ТВ водещ, актьор, художник
Инструментикитара, бас китара, контрабас, цигулка, клавишни
Активностот 1990 г.
Свързани изпълнителиЛенинград, Рубль
Уебсайт
Сергей Шнуров в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е в Ленинград през 1973 г. Завършва Ленинградския инженерно-строителен институт. Работил е като шофьор на камион, пазач в детска градина, стъклар, ковач, асистент-оператор. През 1991 г. създава първия си музикален проект – рап групата „Алкорепица“. Следва насочване към електронната музика и участие в проекта „Ухо Ван Гога“.

През 1997 г. Шнуров и Игор Вдовин основават група Ленинград, свиреща пънк рок и ска пънк. Дебютният им албум „Пуля“ излиза през 1999 г. и в него основно пее Вдовин, докато Шнуров е басист и беквокалист. „Ленинград“ набира популярност с острите си, често нецензурни текстове. Песни като „WWW“, „Мне бы в небо“, „Менеджер“ са едни от ранните хитове на групата. „Ленинград“ има 19 издадени албума, като последният от тях е „Пляж наш“ от 2014 г. През 2008 г. Шнуров основава група Рубль, с която има няколко сингъла. Музикантът има и 2 самостоятелни албума.

Шнуров е автор на музиката към десетки филми, най-известните от които са двете части на Баварец, Ден на избори и 2-Асса-2. Освен това се снима в киното, където дебютира през 2001 г. в сериала Агентство НЛС. Сергей играе камео във филмите 2-Асса-2, 8 нови срещи и Затворник на старата усадба.

Музикантът е бил телевизионен водещ на няколко предавания – новогодишната програма на Рен ТВ „Неголубой огонёк“, „Ленинградски фронт“, „Шнур по света“, „История на руския шоубизнес“, футболното студио на Матч ТВ „Култ Тура“.[1] Водещ е на предаването „За любовта“ по Първи канал.[2]

Шнуров се занимава и с изобразително изкуство, описвайки стила си като „брандреализъм“[3], чиято концепция е доминацията на определени марки над хората. Неговата творба „Риза“ е запазена в музея за съвременно изкуство „Ерарта“.

През 2016 г. е избран за човек и музикант на годината в класацията на списание GQ.[4] През 2017 г. участва с епизодическа роля в сериала Мутра по заместване.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране