Отваря главното меню

Серги Георгиев

(пренасочване от Сергю Георгиев)

Серги (Щерю,[1] Стергия, Сергю, Стерги, Стерьо) Георгиев (на гръцки: Στέργιος Γεωργιάδου, Γεωργιάδης) е български иконописец, близък до Банската художествена школа.[2]

Серги Георгиев
български иконописец
Роден
Починал
1890 г. (70 г.)
„Благовещение“, икона на Щерю Георгиев от Неврокоп в църквата „Свето Благовещение“ в Кръстополе, 1869 г.

БиографияРедактиране

Серги Георгиев е роден в 1820 година в град Неврокоп[2] или неврокопското село Каракьой. Става иконописец, като в работата си е повлиян от банските майстори - като типаж иконите му се приближават към работите на Тома Вишанов, а като колорит - до тези на сина му Димитър Молеров.[2] Серги Георгиев работи заедно с представители на Банската школа - например с Иван Терзиев в село Хисарлъка.[2]

Според гръцки източници е член на Неврокопската гръцка община и заедно с брат си Георги, също зограф, предотвратяват завземането на храма „Успение Богородично“ от екзархистите.[3]

Първите му засвидетелствани дела са от „Свети Георги“ в Лески.[2] Иконата на Свети Георги от 1842 година е подписана „Рука Стергюва Георгювъ“.[4] В 1851 година рисува иконите в църквата „Свети Никола“ в Ковачевица, където се е подписал „Серги Георгиевичъ“.[4] В 1852 година изписва стенописите в екзонартекса на католикона на Серския манастир.[5][3] Иконата на Света Богородица, датирана 1860 година, в храма също е негова.[3] Около 1860 - 1870 година изписва стенописите в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Ловча.[5][3]

В 1858 година рисува в църквата „Успение Богородично“ в Голешово.[2] В 1861 - 1870 година отново рисува в „Свети Никола“ в Ковачевица.[2] Венчилката в храма се отличава с добър рисунък и осмислен детайл.[2] В 1862 година работи в „Успение Богородично“ в Неврокоп.[2]

В 1864 година работи в „Свети Никола“ в Долен.[4] На иконата на Христос има подпис: „1864 δεκεμ 29 διά χειρός Στεργουγ. ζ. εν Νευροκοπι“.[6]

В 1864[2] или 1866 година изработва иконстасните икони за „Свети Георги“ в Горно Сингартия. На иконата на Света Богородица има надпис: „Платецъ Ѳеѡдоръ Стефанович ѿ Неврокопъ на 1866 септем 15 рука Стергіа“. Подписът на иконата на Свети Анастасий е „1870 рук Стергіа“, а на „Възнесение Илиино“ „Платецъ честниы брате Иліа и Нікола Вулковы и чада егѡ напомненіе 1866 септемвріѧ з рука Стергіѧ“.[6] От 1865 година е иконата „Исус Христос в слава“ от църквата „Въведение Богородично“ в Драма.[3][7]

В 1865[2] или 1866 година рисува иконостасните икони в „Свети Архангел Михаил“ в Баничан и в 1866 година в „Свети Георги“ в Хисарлъка.[6]

Негова е иконата „Благовещение“ от църквата „Свето Благовещение“ в Кръстополе, подписана и датирана през 1869 г. По стилови белези може да му се припише и иконата „Света Богородица на трон с Младенеца със Свети Пантелеймон и Свети Симеон Нови Богослов“ от църквата „Света Параскева“ в Абдера, датираща от 1863 г.[1]

В 1873 година изработва 52 икони в църквата „Успение Богородично“ в Даг чифлик.[2]

В 1881 година изписва иконостасните икони на „Свети Архангел Махаил“ в Неврокоп.[2][8] На иконата на събор архангелски има надпис: „Иждивеніемъ почтеныхъ Влаинка Катерина Димитрова. Нушка Ставровъ Ніколаи п. Димитровъ. Гюванъ Анастасовъ. Иліа Костадіновъ. С. п. Ѧ. ѿ рука Стергюва въ лѣто 1881“.[6]

Рисува още за църквата „Животворящ източник“ в Старчища (1859, 1865 и 1877),[7] иконите в църквата „Свети Николай“ в Търлис от 1851, 1861 и 1869 година - „Архангел Михаил“, „Свети Николай“, „Света Богородица“ и други,[7] иконостасните икони от „Свети Атанасий“ от 1843 и 1870 година,[7] 27 иконостасни икони от „Въведение Богородично“ в Чаталджа, датирани 1864 - 1866,[9] икони в храма „Свети Йоан Предтеча“ в Кавала.[3]

Георгиев е зограф пионер, който се опитва да вкара живот в църковната живопис, придавайки чувства на израженията и движенията на хората.[9] Повечето му произведения са подписани на български.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в Мутафов, Емануел, Александър Куюмджиев. Икони и стенописи от храмовете на съвременната Ксантийска митрополия и връзката им с художествената продукция в българските земи през XVIII - XX в.. Patrimonium, 5, 2011. с. 230. Посетен на 8 декември 2014.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Енциклопедия „Пирински край“, том 1. Благоевград, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 203.
  3. а б в г д е Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 208.
  4. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 285.
  5. а б Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. σ. 104.
  6. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 286.
  7. а б в г Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия). София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 148.
  9. а б Ο κειμηλιακός πλούτος του Ιερού Ναού Εισοδίων της Θεοτόκου Χωριστής Δράμας. // Ψίθυροι - Δράμα. Εκδόσεις Περιοδικών και Εφημερίδων. Посетен на 16 ноември 2014.