Сердика (район)

район на Столична община, България
Вижте пояснителната страница за други значения на Сердика.

„Сердика“ е един от 24-те административни района на Столична община. Създаден съгласно с Указ № 220 от 19.07.1995г., публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.1995г., с който се обнародва Закона за териториалното деление на Столична община и големите градове.

Сердика
район на Столична община
Районът в началото на XX век
Разположение на Сердика в Столична общинаРазположение на Сердика в Столична община
Страна България
Площ17,53 km²
Население46 069[1] души (2023)
КметМомчил Даскалов
(ПП-ДБ)
Официален сайтserdika.egov.bg
Сердика в Общомедия

Граничи с районите „Подуяне”, „Нови Искър”, „Надежда”, „Илинден”, „Възраждане” и „Оборище”. Обхваща северните части на центъра на столицата и кварталите Фондови жилища, Банишора, Орландовци, Малашевци, Бенковски и централната част наречена "Драз махала". В която са родени писателите Емил Манов и Павел Вежинов.

Общата площ на района обхваща 17,53 км², с приблизително население по постоянен адрес, около 50 хил. души.

СО - район “Сердика” е пътният възел на Столицата. На територията му се намират Централна автогара, Централна ЖП гара, спирки на Софийското метро, автобусни, тролейбусни и трамвайни линии, от където гражданите на София поемат към различни точки на страната и чужбина.

Основните отрасли, които се развиват в района са свързани с транспорта, енергетиката, леката промишленост и машиностроенето. Тук се намират Център за градска мобилност, Столична регионална здравна инспекция, 02РУ- СДВР, Централен софийски затвор, Бюро по труда – „Сердика“, Митница „София“, Централни софийски гробища, Католически и военни гробища, Синдикален дом на културата на транспортните работници в България и др.

На територията на района са разположени следните медицински заведения: ІІ МБАЛ, V МБАЛ „Княгиня Клементина”, Национална многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III", VІІ ДКЦ, Национален център по трансфузионна хематология и др.

Изглед към район "Сердика" от Наделез "Надежда"

Квартали редактиране

В района влизат и Централните софийски гробища (Карта), а част от територията му не е включена в определен квартал – промишлената зона около Централна гара София и незастроената зона в северната част на района.

Общински образователни и културни институции редактиране

 
60. ОУ "Св. Св. Кирил и Методий"
 
Детска градина № 149 "Зорница"
  • Училища: 14. СУ “Проф. Д-р Асен Златаров“, 29. СУ „Кузман Шапкарев“, 48. ОУ „Йосиф Ковачев“, 58. ОУ „Сергей Румянцев“, 59. ОбУ „Васил Левски“, 60. ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, 100. ОУ „Найден Геров“ и ПГИИ „Проф. Николай Райнов“.
  • Детски градини: №45 „Алиса“, №48 „Братя Грим“, №118 „Усмивка“, №53 „Дядовата ръкавичка“, №63 „Слънце“, №199 „Сарагоса“, №106 „Кн. М. Луиза“, №149 „Зорница“, Детска ясла №70 "Мечо Пух".
  • Народни читалища: „Цар Борис III -1928“, „Факел – 1920“, „Искра 1959“, „Пенчо Славейков – 1919“, „Георги Бенковски - 1911“, „Веда – 1964“, „Райна Княгиня – 1926“.

В почти всички общински сгради на образователните институции са внедрени мерки за енергийна ефективност, ремонтирана и модернизирана е материално-техническата база, предприемат се и редица действия по дострояване на сгради на детските градини, за разкриване на нови групи.

Инфраструктура и градоустройство редактиране

 
площад "Лъвов мост"

Основните дейности за подобряване на инфраструктурата и градската среда са:

  • Основни ремонти и изграждане на пътна инфраструктура и пешеходна мрежа;
  • Строеж и разширение на сгради за детски градини;
  • Внедряване на мерки за енергийна ефективност в общинския сграден фонд;
  • Реставрация и консервация на къщи-музей и паметници на културата;
  •  
    Бул. "Първа българска армия"
    Изграждане на ВиК инфраструктура;
  • Облагородяване на междублокови пространства и зелени площи;
  • Детски, спортни площадки и съоръжения;
  • Премахване на незаконни постройки и разчистване на терени;
  • Процедури по спиране на застрояването на зелени площи.

Култура редактиране

За богатото историческо минало на района свидетелстват множество паметници на културата от местно и национално значение, като:

  • 48. ОУ "Йосиф Ковачев"

Сградата на 48. ОУ „Йосиф Ковачев“ е архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „местно значение“. През 2023 г. ще бъдат реализирани дейностите по изпълнението на проект: „Изграждане, основен ремонт/реконструкция и внедряване на мерки за повишаване на енергийната ефективност в 48. OУ „Йосиф Ковачев“ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г.

  • Военен мавзолей - костница

Военният мавзолей-костница представлява мемориален комплекс, който се състои от мавзолей, църква и парк-градина.

  • Къща-музей на Райна Княгиня

Домът на Райна Княгиня е обявен за паметник на културата от местно значение. Райна Попгеоргиева заживява на улица „Софроний Врачански” през 1909 година. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. В момента се изпълняват дейности по „Консервация, реставрация и експониране на недвижима културна ценност, с категория „Местно значение“, с цел съхраняването на къщата.

  • Къща-музей Васил Левски
 
Къща-музей "Васил Левски"

През 1871г. в Софийското село Биримирци  /кв.Бенковски/ Апостолът на Свободата Васил Левски основава таен революционен комитет. Заедно със своя приятел отец Генадии Ихтимански – игумен на Драгалевския манастир събират родолюбиви селяни от Биримирци и Обрадовци в къщата на Веле Митров и полагат основите на тайното съзаклятие. През 1978г. къщата на Веле Митров е обявена за паметник на културата. В нея е подредена музейна сбирка, която носи духа на ХVІІІ и ХІХв. До м. юли 2023г. се планира да приключат и дейностите по „Консервация и реставрация на къща-музей „Васил Левски“ – сграда със статут на недвижима културна ценност, с категория „местно значение“, като след това тя ще се превърне в единствения действащ музей на Васил Левски в гр. София.

  • Площад "Лъвов мост

"Лъвов мост“ е една от забележителностите на гр. София, както и символ на столичния район “Сердика”. Проектът му е на фирма "Братя Прошек", а четирите лъвски бронзови фигури са изработени от виенската фирма "Вагнер"

 
Православен храм "Св. Петка" в кв. Орландовци
  • Храмове „Св. Петка“ и „Св. Екатерина“

Към храмовете „Св. Петка“ и „Св. Екатерина“ има и реновирано Неделно училище.

  • Храм „Св. Апостол Андрей Първозваний“ – кв. Банишора

Храмът е построен през 1926 година, в памет и прослава на българските опълченци, загинали за свободата на България. Ще бъде основно ремонтиран и обновен през 2023 г.

СО – район „Сердика“ има богато утвърдена културна програма свързана с традиционни местни празници и обичай, значими за местното население.

Традиционни празници за района:

  • "Да съхраним българското – Ден на любителското художествено творчество";
  • Народен обичай „Тодоровден“ /Конски великден/;
  • „Децата на район „Сердика“, по случай 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и славянска книжовност;
  • „Да запазим българското – Събор на родовете“ , празник на кв. Бенковски;
  • 17 септември – Ден на София;
  • „Петковден“, празник на кв. Орландовци;
  • "Да съхраним българското – Ден на народните будители"
 
Трамвайна спирка на бул. "Княгиня Мария Луиза"

Основни дейности свързани с културно-образователната дейност в района:

  • Развитие на читалищна дейност;
  • Организация на редица културно-образователни мероприятия, съвместно с културните институции от района, свързани с традиционни местни празници и обичаи;
  • Партньорства с неправителствени организации, при провеждането на редица проекти;
  • Организация на традиционни и ежегодни културни събития;
  • Дейности по съхранение на българската история и патриотичния дух.

Население редактиране

Към 15 юни 2023 г. в район "Сердика" живеят 43 891 души по настоящ адрес и 46 069 души по постоянен адрес.

  • Етнически състав
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 46 949 100.00
Българи 39 598 84.34
Турци 438 0.93
Цигани 684 1.45
Други 275 0.58
Не се самоопределят 569 1.21
Не отговорили 5385 11.46

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 януари 2018.