Сероочистването е технологичен процес, предназначен за отстраняване на серен диоксид (SO
2
) от димни газове, обикновено образувани при изгаряне на въглища или нефтопродукти. Устройствата, с които се извършва, се наричат сероочистващи инсталации. Обикновено такива системи премахват над 90% от серния диоксид в димните газове.[1]

Схема на сероочистваща инсталация

Сероочистването се извършва, като се стимулира химическа реакция на серния диоксид с активно вещество, която образува течен или твърд продукт. Използват се различни варианти на процеса, които се различават по активното вещество (алкален сорбент, вода и други) и крайния продукт (гипс, сярна киселина и други). Някои технологии улавят освен серния диоксид и други замърсители като азотни оксиди и твърди частици.

Типичен сероочистващ процес е мократа сорбция с варовик (CaCO
3
), при която се получава гипс (CaSO
4
 · 2H2O
). При него топлите димни газове се подават във висок съд и при издигането си в него се смесват с разпръсната водна суспензия на варовик. Серният диоксид реагира с варовика, при което се отделя калциев сулфит и вода:

CaCO
3
(s) + SO
2
(g)CaSO
3
(s) + CO
2
(g)

Твърдият калциев сулфит пада в утаител, съдържащ суспензия на калциев сулфит и варовик във вода, който се използва и за рециркулация към разпръсквателите в горната част на обема. В утаителя се подава оксидиращ газ с високо съдържание на кислород (O
2
), който предизвиква вторична реакция:

CaSO
3
(aq) + 2 H
2
O
(l) + 12 O
2
(g)CaSO
4
 · 2H2O
(s)

Полученият гипс се утаява на дъното на абсорбера, откъдето се извлича за следваща употреба.[2]