Серпентиненият танц на Анабел

„Серпентиненият танц на Анабел“ (на английски: Annabelle Serpentine Dance) е американски късометражен документален ням филм от 1895 година на режисьорите Уилям Кенеди Диксън и Уилям Хейс с участието на бродуейската танцьорка Анабел Мур. Филмът е заснет в студиото Блек Мария при лабораториите на Томас Едисън в Ню Джърси първоначално като черно-бял, а впоследствие е ръчно оцветен, кадър по кадър, което му придава по-голям колорит.

Серпентиненият танц на Анабел
Annabelle Serpentine Dance
РежисьориУилям Кенеди Диксън
Уилям Хейс
ПродуцентиУилям Хейс
В ролитеАнабел Мур
ОператорУилям Хейс
Филмово студиоЕдисън Манюфакчъринг Къмпъни
РазпространителЕдисън Манюфакчъринг Къмпъни
Жанркъсометражен
документален
Премиера1895
Времетраене45 секунди
Страна САЩ
Езикням филм
Цветностцветен (ръчно оцветен)
Външни препратки
IMDb
Серпентиненият танц на Анабел в Общомедия

Сюжет редактиране

Анабел Мур танцува пред камерата, облечена в дълга и ефирна рокля. На гърба ѝ са закачени крила на пеперуда, а в косата ѝ са вплетени тези на Меркурий. Усмихвайки се, тя размахва ръце и рита с крака във въздуха, след което се завърта около себе си. На заден план се вижда втора танцьорка, облечена в дълга рокля и държаща пръчки в двете си ръце. Ефирните ръкави на роклята ѝ, спускащи се над ръцете, докато размахва пръчките, придават още по-голям ефект на сцената.

В ролите редактиране

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Annabelle Serpentine Dance в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​