Серски конгрес на ВМОРО (1905)
Първият редовен конгрес на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация се състои от 29 юли до 6 август 1905 година в Пирин, местността Белемето (Езерник), тогава в Османската империя.
I Серски окръжен конгрес | |
— конгрес — | |
Място | Пирин, Османска империя |
---|---|
Дата | 29 юли – 6 август 1905 г. |
Делегати
редактиранеВ Резолюцията приета на конгреса („Резолюция на Извънредния окръжен конгрес на Серския революционен окръг“) на 1 юли броят на делегатите е посочен като 23. Според Иван Харизанов на конгреса присъстват 34 делегати, а според Лазар Томов делегатите са около 25 - 30, но присъстват и много четници и легални дейци на организацията, а някои от войводите идват с четите си. Според Томов делегати са:[1][2]
|
|||
|
Конгресът е открит от председателя на Серския окръжен комитет и учител в Сяр Лазар Томов. Избрано е бюро в състав Тодор Попантов - председател, и Илия Балтов – секретар. Дневният ред на конгреса е:
- 1. Доклад на делегатитe, легални и нелегални, по положението на организациитe и въобще на населението.
- 2. Мeрки за засилване на организацията:
- а) избор на ръководите;
- б) избор на войводи;
- в) избор на учители учители;
- г) стопанска дейност.
- 3. Избор на делегати за общия конгрес и избор на окръжния комитет.
По първа точка докладват всички делегати, които излагат положението на организацията в окръга, като се констатира, че във всички околии духът е бодър и „организационните членове стоят здраво на поста си“. По втора точка конгресът препоръчва изборното начало при формиране на ръководните органи: „да се избиратъ предани, честни и прилежни ръководители чрезъ избори“. Конгресът обсъжда състоянието на българското просветно-културно дело в окръга и мерки за борба със сръбската и гръцката пропаганда. Прави избор на учители, които да се препоръчат на Българската екзархия за назначение в съответните населени места. Приета е декларация, с която се иска въвеждане на изборния централизъм в цялата организация.
Конгресът прави следните избори:[3]
|
|
|
Бележки
редактиране- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 371.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987. с. 181.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 168.